ЕДНО ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ-ИНДИЯ 1

ЕДНО ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ-ИНДИЯ 1

de Emiliya Petkova, el Viernes, 19 de noviembre de 2010 a las 0:57

МАРШРУТ: ДЕЛХИ,БИЛАСПУР,ДУНГАРВАС,АМБЕР,ДЖАЙПУР,ДАУСА,БХАРАТПУР,ФЕТЕХПУР СИКРИ,АГРА,MATHURA,ДЕЛХИ..НАРЕЧЕН ЗЛАТНИЯТ ТРИЪГЪЛНИК

ЦЕНА(2 ПЕРСОНИ): 1800€.  САМОЛЕТНИ БИЛЕТИ 1200€;ВИЗИ,КОЛА ПОД НАЕМ СЪС ШОФЬОР,ХОТЕЛИ,ХРАНА,ДРУГИ РАЗХОДИ-600€

ВИЗИ: 50€ НА ЧОВЕК.ВАДЯТ СЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО .ВИЗАТА Е МНOГOКРАТНА.НЯМА ВАРИАНТ ЗА ЕДНОКРАТНО ВЛИЗАНЕ.

ВАКСИНИ: НЯМА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ

ТОВАЕ ЕДНО ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА НИ,КОЕТО ТОТАЛНО МЕ НАКАРА ДА ПРЕОСМИСЛЯ  ЖИВОТА СИ !!КОГАТО МЕ ПОПИТАТ ЗА ИНДИЯ,  ВИНАГИ КАЗВАМ: ИМА ЖИВОТ ПРЕДИ ДА ВИДИШ ИНДИЯ И ИМА СЛЕД ТОВА!! ТОВА Е  ЕДНО ОТ НАЙ – РАЗСТЪРСТВАЩИТЕ  МИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ ПО СВЕТА,ТРАЙНО ОСТАВИЛО ДЪЛГА ПЪТЕКА КЪМ  СЪРЦЕТО МИ!!НИКOЙ НЕ Е ПОДГОТВЕН ЗА ТОВА ПЪТУВАНЕ!! ПОВЯРВАЙТЕ МИ,НИКOЙ! МНОГО БЯХ ЧЕЛА ЗА НЕЯ,МНОГО ФИЛМИ БЯХ  ГЛЕДАЛА-,МНОГО БЯХ СЛУШАЛА,МНОГО ИНФОРМАЦИЯ ПО ФОРУМИТЕ ЗА ПЪТУВАНИЯ БЯХ ПОПИЛА И ВСИЧКИ МИ КАЗВАХА:ТРЯБВА ПСИХИЧЕСКИ ДА СИ ПОДГОТВЕН ДА ВЛЕЗЕШ В ТАЗИ СТРАНА...ИНДИЯ НЕ ТЕ ОСТАВЯ БЕЗРАЛИЧЕН!!!СЛУШАХ ВСИЧКО ТОВА ,ПРИЕМАЙКИГО ПО- СКОРО КАТО КЛИШЕ,МИСЛЕХ ЧЕ ЗНАЯ КАКВО Е БЕДНОСТ , МИЗЕРИЯ,МЪКА ,НЕЩАСТИЕ И БЕЗИЗХОДИЦА,ЗАЩОТО ПРЕДИ ДА СТЪПЯ В ТАЗИ СВЕЩЕНА ЗЕМЯ БЯХ ВИДЯЛА МНОГО БЕДНИ СТРАНИ И НАРОДИ..НО ШОКЪТ КОИТО ИЗЖИВЯХТАМ  НИКОГА НЕ БЯХ ИЗЖИВЯВАЛА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ!!! СЪЩЕВРЕМЕННО ЕКСТАЗЪТ  ОТ ГРАНДИОЗНОСТТА ,ВЕЛИЧИЕТО ,КРАСОТАТА НА ЦВЕТОВЕТЕ,РАЗЛИЧНОСТТА  НА ТАЗИ КУЛТУРА БЕШЕ НАЙ - СИЛНИЯТ ИЗПИТАН ПРЕЗ ЖИВОТА МИ!! А ПРЕКРАСНИЯТ УСМИХНАТ,МИЛОВИДЕН НАРОД,ТОЛКОВА ЕСТЕСТВЕН,ТОЛКОВА ПЪРВИЧЕН,ОСТАНАЛ НЕПРОМЕНЕН ВЪВ ВЕКОВЕТЕ Е НАЙ -ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО НА ТЕЗИ ЗЕМИ...

ИЗЛЕТЯХМЕОТ МАДРИД ЗА ДЕЛХИ. ПРЕХВЪРЛЯНЕ  НА ЛЕТИЩЕ HEATHROW 2 ЧАСА.ПРЕХВЪРЛИХМЕ ТЕРМИНАЛА (ИМАЙТЕ В ПРЕДВИД ЧЕ ЛЕТИЩЕТО Е ЕДНО ОТ НАЙ -ГОЛЕМИТЕ И ЗАВИСИ КОЛКО ОТДАЛЕЧЕНИ СА ТЕРМИНАЛИТЕ ЕДИН ОТ ДРУГ) .ТРЯБВА ДА ГО ПРАВИТЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ - БЪРЗО,ЗА ДА НЕ ИЗПУСНЕТЕ ПОЛЕТА.НА НАС НИ ОТНЕ 1 ЧАС ,ЗАЩОТО ПРЕХВЪРЛЯНЕТО ВКЛЮЧВАШЕ И ПРЕВОЗ НА АВТОБУС МЕЖДУ ТЕРМИНАЛИТЕ.ХВАНАХМЕ ПОЛЕТА ЗА ДЕЛХИ.НОЩЕН.ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПРИ ДЪЛГИТЕ ПОЛЕТИ ДА ГЛЕДАТЕ ПРИ КУПУВАНЕ НА БИЛЕТИТЕ ДА Е НОЩЕН ПОЛЕТ. САМО ВЕДНЪЖ МИ СЕ Е СЛУЧВАЛО ДА ЛЕТИМ ДНЕВЕН ,СПОМНЯМ СИ БЕШЕ ЗА ХОНГ КОНГ ИНЕ МИГНАХМЕ 15H,В РЕЗУЛТАТ НА КОЕТО-БЯХМЕ СМАЧКАНИ И ИЗЦЕДЕНИ,КОГАТО ПРИСТИГНАХМЕ ТАМ И БЕШЕ РАНО СУТРИНТА.ТАКА ГУБИТЕ ЦЯЛ ДЕН,ЗАЩОТО ИМАТЕ НУЖДА ОТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СИЛИТЕ.ТОВА КАТО СЪВЕТ..ПРЕСПАХМЕНЯКОЛКО ЧАСА И СУТРИНТА В 7 ЧАСА  БЯХМЕ В ДЕЛХИ. Слязохме, взехме  багажа исе запътихме към изхода ,където трябваше да ни чака нашият шофьор .Предварително бях наела-за обиколката из страната.Фирмата която използвах за наемане на шофьор и кола е:http://www.carrentaldelhi.com/What_guest_says.php?page=2..%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%82%D0%BD%D0%BE гарантирам за професионализма и услугите им. Шефа се казва Bobby тхакур.невероятно любезна персона.Бях намерила  препоръки във форумите за пътувания.Писах му,казах какъв е маршрута ни и колко дни.Извършихме ритуала по пазаренето и стигнахме до консенсус-33€ на ден,което включва: бензин, пътни такси и такси  за преминаване от една провинция в друга,шофьор,неговите разходи,(шофьора е 24h на разположение).Летището е доста малко и схлупено ,изобщо нямавид и  големина на летище на столица.Излязохме от летището и ни посрещна онзи топъл и влажен въздух,наситен с непознат за нас  индийски аромат, тежък и лепкав, който и сега усещам,когато си мисля за Индия.  Заоглеждахме се за посрещач  с нашите имена.(1 седмица преди полета бях говорила с Боби Тхакур и потвърдила всичко. Предварително не трябва да плащате нищо .Уговоркатабеше-когато пристигнем да дадем половината от сумата и в края на обиколката другата.) Зачакахме,но никoй не идваше да ни вземе.Върнахме се, излязохме от другата страна-пак няма наши имена.Имаше много посрещачи с надписани имена на плакати..това продължи около 15 мин.,прикоето,ние свикнали на точност ,живеещи в нормално функционираща държава се постреснахме.Най вече аз.Защото цялото ни пътешествие зависеше от тази кола и шофьор.Не исках и да си помисля че тепърва трябва да търсим други,нови преговори и да загубим най-малко 1 ден!ДокатоГаби(съпругът ми) изпуши 2 цигари и гледам към нас се приближава усмихнат индиец ,на средна възраст.изглеждаше около 50,но се оказа че ена 40(впоследствие го научих).Разгъна лист с моето име и аз казах: да,ние сме..попитах го какво е станало,защо се е забавил и той ми отговори че понеже самолета закъснял(30мин.) решил да закуси!!! Английският му беше труден,но определено щяхме да се разбираме.Понежемоят е лош и разбирам само зле говорещи,като мен:)))) всъщност докрая на пътуването аз превеждах на Габи(който има перфектен английски),защото стигах логично до това ,което иска да ни каже шофьора..казваше се мистър Sing.той се движеше бавно пред нас с цялото спокойствие,което е присъщо за тези хора.Аз винаги прибързана инетърпелива,почти го надминах и му дадох знак да побързаме..междувременно ни нападнаха от всякъде носачи,които искаха дани носят багажа,срещу бакшиш.Ако не искате тази услуга,трябва да сте доста напористи и твърдо да казвате не.И да не си оставяте и за миг  багажа,защото те го грабват и тръгват пред вас.Всички тези тънкости ги знаех предварително.всъщност за Индия най- много съм чела.Организацията ми отне почти 6 месеца и то не толкова по самото пътуване,колкото изчитането на тонове информация по форумите за всякакви трикове,маниери и начини да преминаваме на дадено място...МистърСиng  ни каза.че ще отидем първо в офиса на Боби(шефа му) за да уточним подробностите и после в  хотела.Така и стана.Качихме се в колата:Татра,типична  индийска  кола ,приличаща на Волга,доста широка и удобна и навлязохме в града.Първи впечатления:магистрала водеща към града,2 платна.Колите се движат от двете страни,  не само коли..всички видове превозни средства ,които можете да си представите!! Защото има такива,които аз за пръв път виждах и не знаех какво са..но за това по нататък..стори ми се горе долу нормално,малко напомняше на Кайро и хаоса му..но шосе,няма дупки и движението беше учудващо добреза това което очаквах.Когато влязохме в града нещата се промениха.Стигнахме до сградите с офисите.Паркирахме и слязохме.Сега дави обясня какво представлява сграда с офиси.Това е нещо подобно навъншен паркинг,на много етажа,полуразрушен,имаше вид ,като след атентат.Добре че съм луд фен на предаването:amazing race,че иначе щях да се шокирам доста. Всичко,което виждах сега, го бях гледала,когато състезанието минаваше през Индия. Но за човек, нямащ представа, това би било плашещо, защото най-малкото, което би помислил  при вида на тази сграда е, че го водят да го оберат или нещо от този род. Тръгнахме по стълбите, които бяха от цимент, няма мозайка или плочки, всичко ожулено, изронено, мръсно,тавана прихлупен.Качихме се на третия етаж  и започнахме да правим кръг, за да стигнем до офиса. Навсякъде имаше хора – седящи, клечащи /най- често срещания начин по който ще ги видите/ и всички ни гледаха с любопитство без да се смущават, че буквално ни зяпат. С времето свикнахме с тези погледи, но в началото ни беше доста странно. Всички “офиси” бяха малки, с климатиче и стъклена витрина. Стигнахме до търсеният от нас офис. Мистър Синг ни покани да влезем. Почукахме и влязохме. Така наречения офис беше едно клаустрофобично помещение, което мисля, че нямаше   повече  от 1.5 кв.м. Това беше по-малко и от китайски дом в Хонг Конг. Боби стана, посрещна ни усмихнат, лъчезарен и ни покани да седнем.Веднага извадиха безалкохолни напитки, вода да ни почерпят. В това стайче едва се бяхме събрали тримата и то седящи. Ако някой трябваше да стане, другите също, за да се разминем. .Английският му беше перфектен. Оставих Габи да говори. След размяна на обичайните любезности,за пътуването и т.н.,платихме половината от сумата в евро. Не държеше на тяхна валута. Даде ни разписка, телефона си и ни обясни, че шофьора ще бъде 24  часа с нас,което ние не знаехме до този момент. KAZA ни да не се притесняваме, че той ще спи в колата пред хотелите ни.Обясни ни, че шофьорите получават пари за хотел, но те предпочитат да си ги спестят и спят в колите си през цялото време на обиколките. Каза ни също, че е прието в случай, че сме доволни от него да му даваме бакшиш 2-3 евро на ден.Но това само ако искаме./аз бях чела за това и знаех, че е по желание/ Побъбрихме за всичко- за обиколката, за времето, за препоръки Той ни каза да се съобразяваме със съветите на мистър Синг за всяко нещо. Предупреди   ни подробно  за всичко, което може да ни се случи и макар аз да бях чела и го знаех,/ а още повече ние сме пътешественици от  много години и сме се сблъсквали с какво ли не/ това определено беше един плюс за мистър Боби, че ни представи нещата в истинската им светлина. След около час си тръгнахме.Озовахме се в новата част на Делхи, където беше хотелът ни. Всички хотели по времe на това пътуване се водеха 3 звезди. Бях чела много за мизерията в Индия и реших да не спим в  Бакпакерси  и  GUEST HAUSES, както обикновено практикуваме, защото отзивите бяха лоши. Исках да се предпазим поне от нежелани заболявания. Пристгаме на адреса на хотела, слизаме и гледаме – хотелът полуразрушен.Издънени прозорци, строителни работници носят тухли, греди, кипи ожесточен ремонт. Влизаме  питаме на рецепцията(рецепция силно казано) защото входа и рецепцията  са едно.В антрето е сложено малко бюро и там седи момиче.До вратата има малко канапе и на него седят две млади индийски момчета, които любопитно ни зяпаха, особено менбез да отместват очи. Трябва да ви  кажа,че за несвикналите  това  гледане е доста дискомфортно. Не знаеш защо го правят и макар че аз бях облечена още с дрехите от пътуването /дънки и тениска/ и нямаше с какво  да привличам вниманието им , очите им явно ме изпиваха… Дадох си сметка още в началото  и беше така до края на пътуването. В арабска страна не бяха  ме зяпали така. Но в последствие разбрах,че е естественото им държание, когато видят бяла  жена. Дадохме си резервата и момичето без  да казва нищо започна да звъни по телефона и да уговаря нещо.След като свърши ни накара да платим, даде ни фактура и каза на шофьора да ни закара в друг хотел.Никой не ни беше известил, че запазеният хотел е в ремонт. Явно нямаха такава практика.Излязохме на улицата и тръгнахме за другият хотел. Сега набързо да опиша какво представлява Ново Делхи. Представете си огромна строителна площадка с много блокове в строеж. Ниски, не повече от 3-4 етажа.Улицата няма асфалт или е разбит, сградите порутени. Стъпваш и гледаш в краката си да не паднеш, защото навсякъде са разхвърляни строителни материали и отпадъци.  Мърсотията по улиците е невероятна. Тонове боклук изсипан и разпилян. На всяка крачка превозни средства: рикши,коли. Мотори,велосипеди…А шумът е неописуем,За да се чуете трябва да си крещите в буквален смисъл., защото постоянно пищят клаксони отвсякъде. Направо оглушаваш. Цялото обкръжение е еднакво. Аз смея да твърдя, че съм пътешественик и се оправям навсякъде  с карта и без  нея, но тук всичко беше толкова еднакво и неразличимо.Надписи – големи и крещящи, ожулени сгради, приличащи си като две капки вода. Попивах този нов свят с очи и внимавах да не се загубим, следвайки шофьора, защото той паркира на по отдалечено място. Всичко това беше шокиращо. Не бях попадала  на такова място досега. Имаше едно сравнение за нещо разбито и разкопано  “като в Бейрут” , но като гледах наскоро снимки от там, повярвайте ми Бейрут си е европейски град. Тук все едно беше паднала водородна бомба!Стигнахме до хотела.Същият  на вид триетажна сграда.Влязохме и мистър Синг им каза, че ни пращат от другия хотел. Картината  беше същата. Безделно седящи на дивана любопитно следящи ме с очи млади индийци. Регистрирахме се и се качихме в стаята. Казахме на мистър Синг, че вземаме душ и слизаме. Стаята ни беше на втория етаж.Отключихме и влязохме.Стая 10 кв. м.. баня, чисти чаршафи, работещ душ, без прозорец, климатика функциониращ. Първото нещо, което трябва да направите на такова място е да проверите дали работи  климатика Особено в Индия. Повярвайте, там без климатик не може да се издържи. Може да колабираш за 15 мин. което и ни се  случи, слава богу последния ден, но ще разкажа за това  по- нататък. Веднъж  в Китай ни се случи да забравим да проверим работи ли климатика и когато се прибрахме, се оказа че е повреден, а вече нямаше свободни стаи да ни преместят.Издържахме една нощ, но оттогава си имам обица на ухото и не допускам подобен пропуск. Взехме душ ,сложихме къси панталони и излязохме.Затваряме вратата и гледам по нея пълзят 2 огромни хлебарки. Но като казвам огромни имам предвид  гиганти!! Не преувеличавам...не се стряскам изобщо,мен малко неща могат да ме изплашат при пътуване..а и когато си подготвен психически, нещата се понасят  доста по- лесно.Обръщаме се и поглеждаме на етажа ,на който сме,направили един вид кухня.И дават закуска за гостите на хотела.Закуската беше един огромен варел с ориз и с черпак разсипваха на всички в някакви съдове със съмнителна чистота..До ден днешен,след всичко което видяха очите ми  в Индия се чудя,как успяхме да излезем от тази страна без нито една болест!! Просто не проумявам как е възможно да няма задължителни ваксини!!..Слязохме и се качихме при мистър sing.наричам го така -защото така беше прието:той ни казваше -мистър Гаврилов а към мен се обръщаше с мем!! Както  по времето,когато са били английска колония. Да ви кажа честно,до този момент бях все сеньора,но това  " мем "ми звучеше като обръщение към дама със синя кръв и ми харесваше, определено:))))много изискано беше!!хахахахахаказах му какъв беше плана и какво трябваше да видим и го оставих той да реши подредбата на местата,които трябваше да видим.сега малко история:Делхие третият по големина град в Индия. Той е основният град  в Северна Индия. Делхи е разделен на две части, Ню Делхи и стария Делхи. Основната част от столичния град попада в Ню Делхи.  Градът е добре планиран, с широки улици и колониални сгради. Те са построени, когато е билстолица на империята преместена тук през 1911 година. Парламентът къща, Индия gate ,президентския дворец, стария форт, хумаюн гробница, Qutub минар, зоологическата градина са някои важни места в Ню Делхи. Стария Делхи е столица на възраст между 17 и 19.vek.в стария Делхи има паметници, свързани с арабската история :като джамии,. червенiат форт и яма масжид, най-голямата джамия в Индия и базари на стария град са пример.  Делхи е смесица от различни култури,религии и традиции. Тук дурга пуя се празнува с страст .Това всъщност беше и нашият план за гледане.Първо отидохме в джамията. Пътуването до там  ни отне повече от 1 h.Аз исках да слезем и даходим пеша,защото движението беше ужасно.но мистър sing ми каза:"мем седете си отзад!" хахаха и аз си затраях.все пак Боби ни беше предупредил да го слушаме..трябваше да се въоръжа с търпение,което повярвайте ми не е моята силна страна!.Движението беше нещо ненормално. Пред колата ни бяха кръстосани във всякакви посоки различни неща,каруци,рикши. Никoй не спазваше правила всеки правеше каквото икакто си иска и задръстването беше невероятно.но имайте в предвид че не говоря за коли подредени една след друга,а за превозни средства,движещи се вразлични   посоки,просто идея нямате,кой какво се опитва да направи и накъде отива..Това не се описва с думи,това трябва да го видичовек.В много страни сам била,знам какво е техният подреден хаос,но тукидея нямах какво става.Освен превозните средства,имаше хора,крави,деца,просещи по улиците...някаква пълна улица..седях там втрещена и не проумявах как не сме прегазили още някои! Стигнахме до джамията и слязохме.Вход около 0,50 €.всички входове са много евтини вИндия.Повече от 1-2 € не съм срещала. Единствено Тадж Махал беше скъп.,но освен входовете,трябва да платиш носенето на камера за снимки ,видео.за което ни искаха 3-5€.и това не е държавна такса.а самите работници на входовете си изкарват допълнително.Аз си нося чанта и слагам всичко вътре и когато не го видят не плащам,но ми се е случвалода влизат с нас и да вървят зад нас,за бакшиш. В тази джамия бешетака.Индиеца ни даде задължителното за мен наметало,черно,което не знам как успях да си наложа да облека..защото със сигурност не беше праноот Втората световна война.! И  не че съм гнуслива,както казах малко неща могат да ми развалят удоволствието при пътуване..но просто там се страхувах да не пипна някоя неизвестна зараза и да не мога да разгледам страната!Абсолютно нетрадиционна,джамията беше в червен оттенък,съвсем различна и невероятно красива.Въобще всичко в Индия те грабва със цветове,пъстрота и местата просто греят  от това!  Индиеца от вратата ходеше по петите ни,което лично мен ме влудява.Дадох му бакшиш за да ни остави.но той още по ожесточено низаобяснява...аз в такива ситуации,направо откачам..искам когато влязанякъде,да няма хора,гид,да не ме притесняват и да мога да се отдам на даденото място и да го погълна...но тук този беше толкова напорист,че леко ме извади от равновесие(не че ми трябва много де,кръвта ми е доста гореща и кипвам лесно за дреболии.характер ,каквода правя??).та се наложи да го отрежа за да ни остави..Сега малко за джамията: яма масжид

същотака се нарича -петък джамия е една от най-големите джамии в Индия. Тя е основният център за поклонение на мюсюлманите в Делхи, разположена срещучервената крепост, джамията е построена от император шах джахан ярък между 1644 и 1658. Сградата заема обща площ от 1200 квадратни метра. говори се, че повече от 500 занаятчии са създали  нейната конструкция, но основната е  създадена от архитект ощад халил. Джамията съдържа някои части от мощите на пророка Мохамед:  косъм, сандал и отпечатък от крака му.След джамията разгледахме тези неща ,в тази последователност:червенният форт (червената крепост) в Делхи и е край река ямуна (сега реката се е променила) е неправилен осмоъгълник, заобиколен от стена на около 2.4 км и е изградена от пясъчник червен, откъдето идва и името -шах джахан, ярък император, премества столицата от Агра до Делхи и крепостта е завършена през 1648. Крепосттаразполага с два главни входа, на делхи gate (делхи gate) и порта на лахор (лахор gate), който се намира срещу известния пазар наречен чандни човк. индия gate

 Това е  триумфална арка - паметник. проектиран от лутyенс. Тазиструктура е 42 метра висок паметник на загиналите в Първата световна война и войните в Афганистан през 1919 година. Това е един вечен огън,наричан  Амар Jawan Jyoti в чест на незнайния воин. Това е колониаленпаметник построен през 1921 г..

Къщата - парламент

  сансад бхаван е кръгла сграда, проектирана от английския архитект херберт бейкър през 1912 година. покривът се основава на 257 кръгли колони гранит

бирла храма или храмът на лахми.

 

лахиминараян храмът е построен в чест на Лахми, богинята на съдбата и съпруга на Вишну. Този храм е построен през 1622 и реновиран през 1973 г., от 1938 г. семейството Бирла е отговорен за неговото опазване, от там можете да приемат това друго име.

 

хамаюн е гробница

 

Тази гробница, построена през 1562 от съпругата на император Хумаюн, който е вторият ярък император. Строителството  продължило осем години. bегай бегум, съпруга на императора е погребана тук, това е единствената структура, която е в центъра на добре планирана градина. Комбинация от бял мрамор и пясъчници . Като цяло, тя се счита за прототип на известнияТадж Махал в Агра.

сикхите храм

 

в гурдвара , ганй сахиб е храм на вярата сикхи, i построен в областта на чандни човнк, стария делхи в мястото, където е гуру на сикхите. тегх бахадур бил обезглавен по заповед на император аурангзеб ярък през 1675 от отказ да приемe исляма.

 

лотус temple

 

красив храм на един от най-малките независими религии, бахайската вяра. И накрая като черешката на тортата,моето любимо място в един град-пазарът,където най -силно усещаш многообразието,смесицата на хора,религия ,битиеи ставаш част от тях.

чандни човнк

 

това е стар, оживен пазар в стария Делхи. Мястото е с историческо значениеи фокусира тук важните религиозни паметници и храмове, където има истинска културна хармония.  На този  пазар можеш да намериш  индийски сладкиши и традиционни храни, коприна, дрехи, обувки, кожени изделия, занаяти, всичко.

Късно вечерта се прибрахме изтощени в хотела.На другият ден ни чакаше път по нашата обиколка и пътуване към Яйпур.Станахмерано както винаги при пътувания и преди да напуснем града се отправихмекъм последната забележителност,която предният ден не можахме да видим,поради липса на време.Qutab минар:

 Qutan минар. Кулата на минарето е висока 72.5 метра.Джамията в своята основа. Тухлената  структура е най-високата в света и най-старият ислямски паметник в Индия и е включена в списъка  за световно наследство.Тази страхотна структура, която е в южната част на столицата е била построена от мюсюлманите кинг, Qutub-уд-дин аибак в 1199 г.Лично за мен беше нещо наистина красиво,пак в червени тонове.Изящни постройки и грациозност...бяхме сами вътре,беше още много рано,обикаляхме и се наслаждавахме на прелестите на това място.Наизлизане от града минахме през мюсюлманската зона,където беше най -голямата беднотия ,която сам виждала.По думите на мистър sing,който неспираше да ни обяснява  всичко,разбрах че и тук мюсюлманите не самного обичани.Той ни разказа,че те са тези,които са просяци,които осакатяват децата си(отрязват им ръка или изваждат око и го пращат наулицата да просят.Всъщност имаше в предвид мафията,която взема такива бездомни деца  и ги използва по този начин.Тук ще отворя една скоба,за да разкажа личното си изживяване в тези първи дни в Индия...смея да твърдя,че много неща сам виждала по пътешествията ни,но тук  не само бях шокирана,душата ми беше смазана!!.Азсъм много сладкодумна,говоря повече от колкото е необходимо,като всички жени,но тези първи дни и всичко, което виждах  ме шокираха и азпросто замлъкнах...в продължение на 3 дни,само гледах,седяща отзад вколата и сълзите ми се стичаха по лицето,без да мога да спра тази мъка,която раздираше сърцето ми.По целият път след излизането от Делхи  видях най -ужасните картини.Картини, които не бях виждала в живота си.Например :спирахме на светофар и докато чакахме да светне зелено,за колата  се залепваха десетки дечица,,носейки братчетата си(бебета) ,залепвахалица за прозорците ,слагаха ръчички и с черните си влажни очи молеха замилостиня...беше нещо,което човек просто не може да си представи!!!.Боси,полуоблечени с голи бебета в ръце и с големи черни очи!!! Това е най -жестокият спомен ,който е останал в главата ми от Индия.Ние спирахме сутрин ,купувахме плодове и храни и раздавахме на тези бедни, нещастни дечица.Знаехме за мафията,която ги принуждава и после им взема парите.а и мистър sing ,каза:но мъни!(не,пари).Друга картина: на средатана двупосочно шосе ,на бордюра ,който разделя двете платна виждаш семейство,което спи там  със всичките си оскъдни вещи.Децата се пробуждат ,стават сънливо и отиват в съседната локва,която е на самото платно изапочват да си мият очите!!! Майката вади от някакви парцали по купичкаи слага малко ориз и те закусват.Прането им простряно на самата улица,и по черно от дрехите на вдовица(от страшният трафик и пепел,който се вдига наоколо) .убийствена ,смачкваща, душата ти гледка!!!! Не можех да понеса тази картина.Мълчах като няма,гледах и неспирах да плача..нещо вътре в мен се беше разкъсало ,завинаги,на фона на тази безумна мъка,която никoй не може да си представи,преди да я е видял.Габи също мълчеше,не коментирахме нищо.Бяхме потънали всеки в неговите си мисли...за живота,за смисъла му,за приоритетите, за това -какво е нещастие,за това ,как до преди да стъпим тук ние сме мислили че имаме проблеми( дребните трудности в живота на всеки човек:как да се справя,как да постигна повече,как да си платя ипотеките...).тук разбрах едно нещо:че съм толкова щастлива, неизмерно  щастлива.!!!!!.И че никога не съм си дала сметка за това до сега!  Само факта,че бях родена и израсла на друго място  бешедостатъчен...не можех да понеса тази мизерия,тази трагедия,която ме заобикаляше...в тази година,в този момент,в тази държава проумях,колко безсмислено е всичко материално  в живота на човек,че всичко е преходно,че вещите са нестойностни,че само  стъпвайки в тази земя,човек може да си даде равносметка за това,какво притежава и колко щастлив е той! Обикновеното търсене на щастието при всяка персона е цял живот,защото винаги не сме доволни,винаги нещо ни липсва винаги мислим че сме нещастни! Но ще ви каза:грешим!!  Колко много съм грешала и аз!! Трябваха ми толкова години за да го осъзная и Индия беше моето просветление! След нея,след това което изживя сърцето ми там,никога не съм искала нищо.Погледнах на живота си от друг ъгъл и все още продължавам да гледам така!!Много е трудно човек да осъзнае това,мнoго. И сега, убедена съм когато четете тези мои думи,много от вас ще ги чуят и забравят след ден след два..но изживял ли си нещо с такава сила,както беше Индия за мен,то тогава ти се променяш! За мен индия стана най голямата ми любов! Тя е като първата младежка любов,която се помни вечно! Толкова години след това,минах през толкова места по света..в много остана част от душата ми,като Филипините и Бали, например,но  сърцето ми остана в Индия..аз се завърнах,но то не! Всъщност, никой не си тръгва от Индия завинаги. Казвайки това, зная че бих искала някога,в някои неопределен момент от време и пространство да се завърна там..но просто не съм готова...не бях готова,когато стъпих на тази земя,без да го разбирам.Асега сам убедена,че не мога да понеса тази гледка втори път...поне не на този етап от живота си...преди да отида съм чувала много съвети:остави Индия за накрая..не разбирах защо...сега съм наясно,защото видял ли си Индия,нищо друго не може по такъв начин да ти въздейства..

СНИМКИ:http://www.facebook.com/home.php#!/album.php?aid=19921&id=100000466174016 Н -1,2,3,4,5,6,8,89,91,93,95,96,97,99,100,101,102

ПЪТЯТ НИ МИНАВАШЕ ПРЕЗ МЮСЮЛМАНСКАТА ЗОНА,КОЯТО КАКТО КАЗАХ БЕШЕ НАЙ- БЕДНА.ТУК ВИДЯХ КАКВИ ЛИ НЕ КАРТИНИ.НАПРИМЕР ГЛЕДАШ НА УЛИЦАТА ИЗКАРАНО КОЛЕЛО И НА НЕГО СЛОЖЕН ЕДИН АПАРАТ,НАПОДОБЯВАЩ  ТЕЛЕФОН И  ЕДНА ЖИЦА НЕЗНАЙНО КЪДЕ ВОДИ И ИЗЧЕЗВА ПО ПЪТЯ. И ВИЖДАШ   ГОЛЯМ ПЛАКАТ: ПОЩА! ТОВА БЯХА МЕСТА,КЪДЕТО МОЖЕШ ДА СЕ ОБАДИШ ПО ТЕЛЕФОНА. КЪЩИТЕ ИМ БЯХА ЕДНИ МАЛКИ СТАИЧКИ,НЯМА БАНИ,ТОАЛЕТНИ,НЯМА ПРОЗОРЦИ,КАЛ НАОКОЛО,С ОТВОРЕНИ ВРАТИ И ВЪТРЕ ДЪРВЕН МИНДЕР И НА НЕГО ЛЕЖАЩ ИНДИИЕЦ ИЛИ НАЙ-ЧЕСТО  КЛЕЧАЩ. ДРУГА КАРТИНА: 1 ИНДИЕЦ ПРАВИ НЕЩО(ПРИМЕРНО ЛЕПИ ГУМА) И ИМА 30 ОКОЛО НЕГО КЛЕЧАЩИ И НАБЛЮДАВАЩИГО.ПО ПЪТЯ СРЕЩАХМЕ ВСЕВЪЗМОЖНИ ВИДОВЕ ТРАНСПОРТ НО НАЙ -ИНТЕРЕСНОТО БЕШЕ:ДЮГАЛ.МИСТЪР SING ТАКА ГО НАРИЧАШЕ,НЕЗНАЯ ПРАВИЛНОТО ИМЕ ЛИ Е НА ТОВА ИЗОБРЕТЕНИЕ,ПОНЕЖЕ ТОЙ ГО ПРОИЗНАСЯШЕ ЗЛЕ.ТА ДА ОБЯСНЯ КАКВО Е ТОВА: ОТ ВОДНА ПОМПА СЕ ПРАВИ МОТОР И ТОЗИ МОТОР Е ПРИКРЕПЕН КЪМКОЛЕЛА , ОТВОРЕН Е,НЯМА КАПАК ,НЯМА НИЩО,КОЕТО ДА ГО ЗАКРИВА.И ТОВАСЪОРЪЖЕНИЕ ВЛАЧИ ДА РЕЧЕМ РЕМАРКЕ.И СЕ ПОЛЗВА ЗА ПРЕВОЗ.НЕЩО НАИСТИНАИНТЕРЕСНО.ОСВЕН НЕГО МОЖЕШ ДА ВИДИШ КОЛЕЛО СЪС ПРИКРЕПЕНИ ПО НЯКАКЪВ МАГИЧЕСКИ НАЧИН 50 ПЛАСТМАСОВИ БИДОНЧЕТА!  ИЗОБЩО НЕ ПРЕУВЕЛИЧАВАМ!! ИЛИ КОЛЕЛО СЪС СЛАМА,КОЛИЧЕСТВО, КОЕТО МОЖЕ  ДА НАПЪЛНИ РЕМАРКЕ В БЪЛГАРИЯ!!! НЕ МОЖЕХ ДА ПОВЯРВАМ НА ОЧИТЕ СИ,КАК Е ВЪЗМОЖНО ХЕМ ДА ЗАКРЕПИШ ТОВА,ХЕМ ДА КАРАШ КОЛЕЛОТО.ДВИЖЕНИЕТО БЕШЕ ДОСТА ТРУДНО,МЕКО КАЗАНО. ДВАТА БЕЛИ КОСЪМА ОЩЕ ,КОИТО ИМАМ СА МИ ОТ ТОВА ПЪТЕШЕСТВИЕ.ПОСТОЯННО СРЕЩУ НАС СЕ ДВИЖЕХА КОЛИ И ВСЕКИ МОМЕНТ ИМАШ ЧУВСТВОТО, ЧЕ ЩЕ СЕ УДАРИМ.МИСТЪР SING БЕШЕ ПРОСТО ЦАР НА ВОЛАНА.ПРЕД НЕГО  АЛОНСО ,НИЩО НЕ СТРУВА! ХА ХА:))) ИЛИ ВИЖДАШ АВТОБУС,НЯКАКЪВ , ДРЕВЕН ОТ ЗОРАТА НА АВТОМОБИЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ  И В НЕГО ПЪЛНО СЪС ХОРА,ЕДНИТЕ  ВИСЯТ КАТО ГРОЗДОВЕ НА ВРАТАТА ,НЕЗНАЙНО КАК КРЕПЕЙКИ СЕ,ЗАЩОТО ТЕЛАТА ИМ БУКВАЛНО ВИСЯТ НАВЪН,ДРУГИПЪК СА НА ТАВАНА НА АВТОБУСА И СА МНOГOООО.НЕЗНАЯ ТОЧНО КОЛКО,НО НАТЪПКАНИ ЕДИН ДО ДРУГ..ПРЕЗ ВСИЧКИ МАЛКИ СЕЛА КОИТО СЕ ДВИЖЕХМЕ ПО ПЪТЯ ЗА ЯЙПУР  СПИРАХМЕ, СЛИЗАХМЕ РАЗГЛЕЖДАХМЕ..ПАЗАРИТЕ ИМ БЯХА НЕЩОНЕВИЖДАНО.ВСИЧКОТО МЕСО,КАКТО  В ПОВЕЧЕТО БЕДНИ ДЪРЖАВИ , ИЗКАРАНО НАВЪН. НАКАЦАНО ОТ МУХИ И ПОЧТИ НЕ ВИЖДАШ МЕСОТО.ГОРЕЩИНАТА ЖЕСТОКА!MAГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ НЕ ВИДЯХ, ОСВЕН ПАЗАРЪТ ЗА МЕСО И ЗЕЛЕНЧУЦИ И МАЛКИ ДЪРВЕНИ ДЪСЧИЦИ ПРЕД КЪЩИТЕ КЪДЕТО СЕ ПРОДАВАТ БЕЗАЛКОХОЛНИ,ВОДА,ЧИПС....КОЛКОТО ПО СЕ ОТДАЛЕЧАВАХМЕ ОТ ДЕЛХИ,ТОЛКОВА ПО- БЕДНО И МИЗЕРНО СТАВАШЕ..НАЙ -ЗЛЕ БЕШЕ В ЗОНИТЕ КЪДЕТОХОРАТА СЕ ЗАНИМАВАХА  СЪС ЗЕМЕВЛАДЕЛСТВО..ПО ПЪТЯ ХИЛЯДИ КРАВИ,ТОЛКОВА ХЪРБАВИ,ЧЕ СЕ ЧУДИШ КАК СА ЖИВИ ВСЕ ОЩЕ.НЕОБЕЗПОКОЯВАНИ.ПОНЯКОГА СПИРАХМЕ ЗА ДА ИЗЧАКАМЕ НЯКОЯ,ЗАЩОТО ЗНАЕТЕ В ИНДИЯ-КРАВАТА  Е СВЕЩЕНО ЖИВОТНО И СЕ ОСТАВЯ НАСВОБОДА...ГЛЕДКАТА БЕШЕ ПРОСТО НЕОПИСУЕМА, СЛЕД ВСЕКИ МЕТЪР СТАВАШЕ ВСЕ ПО- БЕДНО,ПО МИЗЕРНО,МИРИЗМАТА Е ЖЕСТОКА,ТОНОВЕ ОТПАДЪЦИ РАЗХВЪРЛЯНИ  ПО СРЕДАТА НА СЕЛАТА ИМ ,КЪДЕТО ИГРАЯТ ДЕЦАТА ...БОСИ И ГОЛИ ТИЧАЙКИ СЛЕД СКЪСАНА ТОПКА..ПОНЕЖЕ ВСИЧКИ ТЕЗИ РАЙОНИ НЯМАТ ТОАЛЕТНИ,НЯМА ТЕЧАЩА ВОДА ТОК..НАВСЯКЪДЕ ВИЖДАШ ХОРА ИЗЛЕЗЛИ И ВЪРШАТ НУЖДИТЕ СИ НА САМАТА УЛИЦА! МЪЖЕТЕ ЛЕКО ЗАГЪРБЕНИ ДО НЯКОИ КЪЩА.А ЖЕНИТЕ!! Е ТОВА БЕШЕ ГЛЕДКА ,КОЯТО НЯМА ДА ЗАБРАВЯ НИКОГА.ВЕДНО ОТ СЕЛЦАТА ПО ПЪТЯ,СЛИЗАМЕ И ДО НАС СПИРА АВТОБУС СЪС ИНДИИЙЦИ,ОТКОИИТО СЛИЗАТ НЯКОЛКО МЪЖЕ И 4-5 ЖЕНИ.МЪЖЕТЕ СЕ ОБРЪЩАТ С ГРЪБ КЪМ НАС И УРИНИРАТ(НИЕ СЕДИМ БУКВАЛНО НА 2М.) А ЖЕНИТЕ КАКТО  СА СЪС САРИТАТА,ПОВДИГАТ ГИ ЛЕКО,КЛЯКАТ И ПИШКАТ С ТАКАВА НАТУРАЛНОСТ,КОЯТО ВЖИВОТА СИ НЕ БЯХ ВИЖДАЛА!!! И ТОВА Е ПО СРЕДАТА НА СЕЛОТО,ИМА ХИЛЯДИ ХОРА И НИЕ ГЛЕДАМЕ ВТРЕЩЕНИ..СТАВАТ ПУСКАТ САРИТО И СЕ КАЧВАТ В АВБТОБУСА.ПРЕДПОЛАГАМ ЧЕ ИЗОБЩО НЕ НОСЯТ БЕЛЬО!!!ВЪОБЩЕ ТАКИВА ПЪРВИЧНИ КАРТИНИ,С ТАКАВА ЕСТЕСТВЕНОСТ,ЧЕ ТИ ПРОСТО ОСТАВАШ ОМАЯН ОТ ТОВА ТЯХНО ДЪРЖАНИЕ И НАЧИН НА ЖИВОТ... ПРИСТИГНАХМЕ В ДЖАЙПУР  КЪСНО ВЕЧЕРТА.Джайпур е на  260 километра от Делхи и 240 км от Агра и трите града формират  “златен триъгълник "на туризма .Той, е оживен град  и бизнес център с всички капани на големия град, но все още   с исторически чар, който винаги носи изненади и незабравими преживявания. Старият  Джайпур, боядисан в розово, може  да изпълни всекипосетител с възхищение.  Впечатляващите древни крепости Нахаргарх, Амер, и Моти Ягарх Дунгри  напомнят  отминалата епоха изпълнена с романтика.

Хотелът ни тук беше древен замък,черен мрамор,старинни мебели...НЯКАВО ИЗЯЩЕСТВО.ВСЪЩНОСТ В ДЖАЙПУР СПАХМЕВ ЕДНО ОТ НАЙ -ХУБАВИТЕ МЕСТА,КЪДЕТО СМЕ СПАЛИ ПО СВЕТА.ПРЕПЛИТАНЕТО НА ИСТОРИЯТА И ЛУКСА БЕШЕ ИСТИНСКО УДОВОЛСТВИЕ..БЯХМЕ СМЪРТНО ИЗМОРЕНИ.И НАПРАВО СИ ЛЕГНАХМЕ ЗАЩОТО НИ ОЧАКВАХА НАТОВАРЕНИ ДНИ.НА ДРУГИЯТ ДЕН РАНО СУТРИНТА БЯХМЕ НА КРАКА И ЗАПОЧНА НАШАТА ОБИКОЛКА. ,КОЯТО ЗА ТЕЗИ ДНИ ВКЛЮЧВАШЕ:

Хауа Махал

епостроена през 1799 г. от махараджа Савай Пратап Сингх, най-разпознаваемият паметник на Джайпур. Пететажен полу-осмоъгълен паметник с 152 прозорци, впечатляващ, с  висящи решетести тераси,  невероятно произведение на архитектурата Райпут. Първоначално проектирана за кралските дами, за да гледат и да се наслаждават  на шествияи други дейности на улицата по-долу. В   момента tam се помещава музеят . "Джайпур минало и настояще" е специална характеристика на този нов за настройка музей.

Джантар Мантар

Построенпрез осемнадесети век от махараджа Джай Синг II Савай, големи masonary инструменти бяха използвани за изследване на движението на съзвездията и звездите в небето. Огромният слънчев часовник все още предоставя точнo време, които са обект на ежедневни корекции.

Двореца

 в сърцето на стария град, разположен на около една седма от старата градска част. Дворецът е съчетание от Райпут  архитектура, съдържа седем етажа .Чандра Махал в центъра, която има  великолепен изглед към градините и града. Диван-Е-син (Зала на публиката) е с декорации и колекция от ръкописи, Диван-Е-Кхас (Зала на частна аудиенция) е с мрамор павед галерия Мубарак Махал разполага с богата колекция от носии и тъкани. Налице е часовникова кула в близост до Мубарак Махал. Силех Кхана има колекция от арсенала и оръжия.

ПРЕЗТЕЗИ НЯКОЛКО ДНИ ОБИКАЛЯХМЕ ВСИЧКИ ТЕЗИ МЕСТА.ЗА МЕН ЛИЧНО ЕДНО ОТ НАЙ- КРАСИВИТЕ НЕ САМО В ДЖАЙПУР ,НО И  В ЦЯЛА ИНДИЯ Е ДВОРЕЦА НА ВЕТРОВЕТЕ,КАКТО ОЩЕ СЕ НАРИЧА ХАВА МАХАЛ. ИМАШЕ ЕДНО НЕВЕРОЯТНО ИЗЯЩЕСТВО И РОЗОВОЧЕРВЕНИЯТ ЦВЯТ ГО ПРАВЕШЕ НЕОБИКНОВЕН...СЕГАМАЛКО ЗА ГРАДА.ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НЕ БЕШЕ ТОЛКОВА ГОЛЯМА И МОЖЕХМЕ ДА ХОДИМ ПЕША.ТУК ПО ПРОТЕЖЕНИЕ НА ЕДНА ДЪЛГА УЛИЦА ИМА МАГАЗИНИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ И СЕ ПРОДАВАТ ВСЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА:СУВЕНИРИ,САРИТА,ПЛАТОВЕ И ВСИЧКО ,КОЕТО МОЖЕ ДА ВИ ХРУМНЕ..ЕДИН ОТ ДНИТЕ ПОСВЕТИХМЕ НА ТОВА ДА СЕ СЛЕЕМ С ХОРАТА И ВСЕКИДНЕВВИЕТО ИМ НА ТОЗИ ПАЗАР.МИСТЪР SING НИ ОСТАВИ ИНИ КАЗА КЪДЕ ЩЕ НИ ЧАКА.СЪС СЛИЗАНЕТО,БЯХМЕ ОБГРАДЕНИ ОТ ВСЯКАВ ВИДАМБУЛАНТНИ ТЪРГОВЦИ..ВСЕКИ НИ ДЪРПАШЕ ЗА РЪЦЕТЕ И ОПИТВАШЕ ДА НИ НАБУТА В МАГАЗИНА СИ И БЕШЕ НЯКАКВА ОЛЕЛИЯ НЕВЕРОЯТНА..ДОСТА ПРИТЕСНИТЕЛНО.ВЕДНЪЖ САМ  СЕ ЧУВСТВАЛА ТАКА В ЕГИПЕТ. НА ЕДИН ПАЗАР,КОГАТО В БЪРЗИНАТА СИ ДА ВЪРВЯ НАПРЕД БЯХ ОБГРАДЕНА ОТ 10 АРАБИНА И НАПЪХАНА В ЕДИН MАГАЗИН. ВСЕКИ СЕ ОПИТВАШЕ ДА МЕ ПИПНЕ ЗА РЪКАИЛИ ДА МЕ ДОКОСНЕ И ДОКАТО СЕ УСЕТЯ,НЯМАШЕ ИЗЛИЗАНЕ И СЕ НАЛОЖИ ДА ИЗКРЕЩЯ,ЧЕ ДА МЕ СПАСИ ГАБИ,КОЙТО БЕШЕ ИЗОСТАНАЛ НАЗАД.ХАХАХА. ТА ТУК СЕ ПОЛУЧИ НЕЩО ОТ ТОЗИ РОД..СТРАХОТЕН НАПЛИВ,ПОЧТИ НЕМОЖЕХМЕ ДА СЕДВИЖИМ ПО УЛИЦАТА.АЗ ИСКАХ ДА СИ КУПЯ САРИ ,ЗАЩОТО СИ ИМАХ МЕЧТА ДА СЕ СНИМАМ ПРЕД ТАДЖ МАХАЛ С НЕГО,НО КАТО ВИДЯХ КАКЪВ УРАГАН СЕ ЗАВИХРИ ПОКРАЙ НАС,ТЕЗИ ТЕЛА, НАВСЯКЪДЕ ОКОЛО ТЕБ,ШУМЪТ,МИРИЗМАТА И ТОПЛИНАТА,КОЯТО ОТДЕЛЯТ,ПОГЛЕДИТЕ ИМ,КОИТО БУКВАЛНО ПОЛЕПВАТ ВЪРХУ ТЕБ И СЕ ОТКАЗАХ НАПЪЛНО.ОПИТВАХМЕ СЕ ДА СЕ ПРОВРЕМ В НАВАЛИЦАТА ОТ ДЪРПАЩИ НИ РЪЦЕ И ДА МОГА ПОНЕ НЯКОИ И ДРУГ СУВЕНИР ДА СИ КУПЯ,ЗАЩОТО НА МЕН СА МИ СЛАБОСТ И КУПУВАМ ВСЕВЪЗМОЖНИ БОКЛУЧЕТА ОТ ЦЯЛ СВЯТ.ЦЕНИТЕ СА БЕЗУМНО ЕВТИНИ.НАПРИМЕР:ДВОЙКА МАРИОНЕТКИ,ТИПИЧНО ИНДИЙСКИ,ГОЛЯМ РАЗМЕР-3€.КУКЛИ-1€,ШАЛОВЕ-0,50€...САРИТАТА ВЪРВЯХА ОТ 5 ДО 30€,ЗАВИСИ ОТ КОПРИНАТА И МАТЕРИАЛА.ШИЕ СЕ НА МЯСТО.ВСЪЩНОСТ САРИТО Е 5 МЕТРОВ ПЛАТ,КОЙТО СЕ НАВИВА ПО ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА И СЕ УШИВА БЛУЗКА,КАСА ,КОЯТО СТИГА ДО ПОД ГЪРДИТЕ.ПЛАТНО ВПИТА В ТЯЛОТО,ТАКА ЧЕ ДА ИЗПЪКВА БЮСТА.ТУК ЩЕ ОТВОРЯ ЕДНА СКОБА ,НА ТЕМА САРИТА..НЯМАТЕ ИДЕЯ КАКВИ ДЕСЕНИ,ЦВЕТОВЕ,КАКВА КРАСОТА,КОЕ ОТ КОЕ ПО ПЪСТРИ И СВЕЖИ,НА ЦВЕТЯ,НА ЛИНИИ,НАФИГУРКИ...А КОГАТО ВИДИШ ИНДИЙКА ДА ГО НОСИ ,ГРАЦИОЗНО СТЪПВАЩА ПО УЛИЦАТА Е НЕСРАВНИМО С НИЩО.ПРОСТО СЕ ВЛЮБИХ В ТАЗИ ГЛЕДКА.ДОРИ КОГАТО ИНДИЙКИТЕ ПРОСТО МЕТЯХА ПРЕД ДОМОВЕТЕ СИ И НЕВЪОБАРЗИМИЯТ ПЕПЕЛЯК СЕ ВДИГАШЕ ВЪВ ВЪЗДУХА , КАТО В МЪГЛА ВИЖДАШ ЕДНО ЖЕНСКО ГРАЦИОЗНО ТЯЛО В ПЪСТРИ ЦВЕТОВЕ...ПРЕКРАСНО.!!!.НО НАЙ –КРАСИВАТА ГЛЕДКА БЕШЕ:ИНДИЙКА СЕДНАЛА ПО ЖЕНСКИ ,НА МОТОР ,ЗАД СЪПРУГА СИ И РАЗВЯТОТО САРИ,КОЕТО СЕ ДВИЖИ СЛЕД НЕЯ! ОЧАРОВАТЕЛНА ГЛЕДКА!!.И СЕГА МИ Е ПРЕД ОЧИТЕ...ПРОСТО ТЕЗИ ЖЕНИ ИМАТ ЕДНА ВРОДЕНА ГРАЦИЯ,КОЯТО ГОДИНИ СЛЕД ТОВА ОТКРИХ У ВИЕТНАМКИТЕ...ПРОДЪЛЖАВАХМЕ ДА СЕ ОПИТВАМЕ ДА СЕ ДВИЖИМ В ТАЗИ ЛУДНИЦА И СЪВСЕМ СКОРО СИ ДАДОХ СМЕТКА,ЧЕ СМЕ ЕДВА ЛИ НЕ ЕДИНСТВЕНИТЕ ЧУЖДЕНЦИ.ЗАЩО ЛИ,НЕ ЗНАЯ?! В ИНТЕРЕС НА ИСТИНАТА ЩЕ КАЖА,ЧЕ ХОРАТА ДОРИ ОПИТВАЙКИ СЕ ДА НИ СПРАТ И ПРИВЛЕКАТ ЗА КЛИЕНТИ,БЯХА МИЛИ,ЛЪЧЕЗАРНИ,УСМИХНАТИ,ОТВОРЕНИ.ДОРИ КОГАТО НИ ЧУХА ДА СИ ГОВОРИМ НА ИСПАНСКИ,ВЕДНАГА ИЗНИКНА НЯКАВО МОМЧЕ И НИ ЗАГОВОРИ  НА КАСТЕЛЯНО И КАЗА ЧЕ Е ЖИВЯЛ В БАРСЕЛОНА И Т.Н. РАЗКАЗА ПОЧТИ ЦЕЛИЯТ СИ ЖИВОТ ЗА КРАТКИ МИНУТИ..ЕДНА УСМИВКА,ЕДНИ БЕЛИ ЗЪБИ НА ТЕЗИ ПРЕКРАСНИ МИЛИ ЛИЦА!! ХОРАТА В ТАЗИ СТРАНА СА НАЙ- ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО...ТОЛКОВА ГОСТОПРИЕМНИ,ТОЛКОВА ПРИВЕТЛИВИ,ТОЛКОВА ЩАСТЛИВИ....МОЯТА  ТЕОРИЯ:КОЛКОТО ПО - БЕДНИ,ТОЛКОВА ПО ДОБРИ,ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ СЕ ПОТВЪРЖДАВАШЕ!ТАКА ПРЕМИНАХА ДНИТЕ И ТРЯБВАШЕ ОТНОВО ДА СЕ ОТПРАВИМ НА ПЪТ ЗА АГРА.

СНИМКИ:http://www.facebook.com/photo.php?id=100000466174016&pid=573001#!/албум.php?aid=47093&id=100000466174016 Н-5,6,7,8,110,12,13,

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=173300566028815&set=a.173300036028868.47093.100000466174016#!/албум.php?aid=19921&id=100000466174016 Н-25,32,19,20,21,23,117,116,11

БЯХА ИЗМИНАЛИ НЯКОЛКОДНИ ОТ НАШЕТО ПЪТУВАНЕ И ВЕЧЕ ОЧИТЕ МИ ЗАПОЧВАХА ДА СВИКВАТ С ГЛЕДКАТА,КОЯТО НИ ЗАОБИКАЛЯШЕ(АКО ИЗОБЩО ТОВА Е ВЪЗМОЖНО).ПРОГОВОРИХ! И ЗАПОЧНАХМЕ ДА ОБСЪЖДАМЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯТА СИ ПОМЕЖДУ СИ, С ГАБИ.РАЗПИТАХМЕМИСТЪР SING ЗА ЖИВОТА МУ  И ТОЙ НИ РАЗКАЗА,ЧЕ ЖИВЕЕ ПОСТОЯННО НА ПЪТ,С ТУРИСТИ КАТО НАС.РАБОТИ ВЪВ ФИРМАТА НА БОБИ И Е БЛАГОСЛОВЕН ОТ БУДА,ЗА ТАЗИ СИ РАБОТА.ЗАЩОТО ВЗЕМАЛ МНОГО ПАРИ(100€,С БАКШИШИТЕ ЕСТЕСТВЕНО).ЧЕ СЕМЕЙСТВОТО МУ ЖИВЕЕЛО НА 900КМ ИМА ДВЕ ДЕЦА,МОМЧЕ И МОМИЧЕ И СЪПРУГА.ВИЖДА ГИ ВЕДНЪЖ В ГОДИНАТА ЗА 10-20 ДНИ,ЗАЩОТО ТРЯБВА ДА РАБОТИ И ВСЯКО ОТИВАНЕ ДО СЕЛОТО МУ ИЗИСКВА  ГОЛЕМИ РАЗХОДИ ,И НЕ МОЖЕ ДА СИ ГО ПОЗВОЛИ.КОГАТО НЯМА КЛИЕНТИ,ЖИВЕЕ В ЕДНА СТАИЧКА С ОЩЕ ТРИМА ШОФЬОРИ, С КОИТО Я ДЕЛИ,ПЛАЩА НАЕМ. ПРЕЗ ДРУГОТО ВРЕМЕ ЖИВЕЕ В КОЛАТА СИ,ПЕРЕ СЕ ,СУШИ СИ ДРЕХИТЕ В БАГАЖНИКА(ТОВА ГО ВИДЯХ СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ ОЧИ).И</<>

И ВИНАГИ БЕШЕ С РИЗА,ПЕРФЕКТНО ИЗГЛАДЕНА,УХАЕЩА  НА САПУН И ПАНТАЛОН....ВСИЧКО КОЕТО СПЕСТИ ИЗПРАЩА НА СЕМ, СИ..ДЪРЖИ СНИМКИ НА ДЕЦАТА СИ В КОЛАТА.ПОСЛЕДНИЯТ ПЪТ,КОГАТО СЕ ПРИБРАЛ МОМИЧЕНЦЕТО МУ ИЗОБЩО НЕ ГО ПОЗНАЛО,ЗАЩОТО Е МАЛКО..ВСИЧКО ТОВА ГО РАЗКАЗВАШЕ С ЕДНА УСМИВКА И ТАКАВА ДЪЛБОКА БОЛКА ,ЧЕ ЦЯЛАТА МЕ РАЗТРЕСЕ...СПОМНИХ СИ ДНИТЕ КОГАТО ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ СТАНАХМЕ ЕМИГРАНТИ!!!ЗАМИНА ПЪРВО ГАБИ,СЛЕД 8 МЕСЕЦА АЗ САМА(С ДВУКРАТЕН ОПИТ ДА ИЗВЕДА ДЕТЕТО СИ С МЕН ,НО НЕ МИ ДАДОХА ВИЗА) И СЛЕД 6 МЕСЕЦА ДОЙДЕ СИНЪТ НИ..СПОМНЯМ СИ КАК ГАБИ НЕ ГОВОРЕШЕ ЗА СИНА НИ!!!.НЕ ИСКАШЕ ДА СЛУШАЗА ТОВА(НЕ БЕШЕ ГО ВИЖДАЛ 1,5 ГОДИНИ),НЯМАШЕ СИЛИ ДА ПОНАСЯ ТАЗИ РАЗДЯЛА!!!..КАК ГО ИЗЖИВЯХМЕ,РАЗДЕЛЕНИ,КАК ПРЕМИНАХМЕ ПРЕЗ ТОЛКОЗ ТРУДНОСТИ...КАК ЕДИН ДЕН ПОСРЕЩНАХМЕ ДЕТЕТО СИ НА ЛЕТИЩЕТО И ТО БЕШЕ ПРОМЕНЕНО(АЗ НЕ БЯХ ГО ВИЖДАЛА 6 МЕСЕЦА,САМО),КАК ТО СЕ СКРИ ЗАД ГЪРБА НА БЛИЗКА,КОЯТО ГО ВОДЕШЕ..СПОМНЯМ СИ КАК СПЯХМЕ ЦЯЛА СЕДМИЦАТРИМАТА В ЕДНО ЛЕГЛО   И СЪРЦЕТО МИ СЕ КЪСА.!!!!!!...ПОЧУВСТВАХ С ВСЯКА ПОРА НА КОЖАТА СИ,МЪКАТА НА ТОЗИ УСМИХНАТ СПОКОЕН ИНДИЕЦ...РАЗБИРАХ ГО...ЗНАЕХ КАКВО Е...НО ТОЙ НЯМАШЕ НАДЕЖДА ,А НИЕ ТОГАВА ИМАХМЕ....ЖЕСТОКО Е!!! ЖИВОТЪТ ,ПОНЯКОГА Е ТОЛКОВА ЖЕСТОК. СЕДЯХ ЗАСЛУШАНА В НАПЕВНИЯТ МУ ТРУДЕН АНГЛИЙСКИ И ГО ЧУВСТВАХ ТОЛКОВА БЛИЗЪК,ТОЛКОВА ЗЕМЕН,СЯКАШ ЦЯЛ ЖИВОТ САМ ГО ПОЗНАВАЛА....ПРЕДСТАВЯХ СИ ЖЕНА МУ ОБЛЕЧЕНА В ПЪСТРО САРИ,КАК СТАВА СУТРИН,ОПРАВЯ ДОМА,ВАРИ ОРИЗ,СЪБУЖДА ДЕЦАТА,КОИТО ДАЖЕ НА УЧИЛИЩЕ НЕ МОЖЕ ДА ИЗПРАТИ ,ЗАЩОТО НЕ МОЖЕ ДА СИ ГО ПОЗВОЛИ,КАК ЖИВОТЪТ ИМ ТЕЧЕ ВМАЛКОТО СЕЛЦЕ..ВИЖДАХ Я ГРАЦИОЗНО СТЪПВАЩА ПО УЛИЦАТА ,ОТИВАЩА ЗА ВОДА СЪС СТОМНАТА НА РАМО.........ВИЖДАХ ДОМЪТ ИМ,СХЛУПЕНА МАЛКА,ДЪРВЕНАКЪЩУРКА И ВЪЗРАСТНИТЕ РОДИТЕЛИ СЕДЯЩИ ПРЕД НЕЯ....НАЙ ПРЕКРАСНАТАКАРТИНА ,КОЯТО ВЪОБРАЖЕНИЕТО МИ МОЖЕШЕ ДА ИЗРИСУВА И СЪЩЕВРЕМЕННО НАЙ - ТЪЖНАТА,НАЙ- МЪЧИТЕЛНА И НАЙ -ПОРАЗИТЕЛНА....НЕЗНАЯ ТОЧНО КОГАВ ТЕЗИ ДНИ НА ЗАОБИКАЛЯЩА МЕ МЪКА И НЕЩАСТИЕ УМРЯ ЧАСТ ОТ МЕН ЗАВИНАГИ..ПОГРЕБАХ Я В ТЕЗИ ЗЕМИ...НЕОБЯСНИМИ  СА ЧУВСТВАТА НИ,УСЕЩАНИЯТА,КОИТО ТАМ СЕ ПОРАЖДАТ.НЕСРАВНИМИ С НИЩО В ЖИВОТА НИ....АЗ СЪМ ЧОВЕК С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЪОБРАЖЕНИЕ,МОГА ДА СИ ПРЕДСТАВЯ , ИЗРИСУВАМ В ГЛАВАТА СИ ВСЯКО НЕЩО РАЗКАЗАНО ,ДОРИ В НАЙ -МАЛКАТА ПОДРОБНОСТ...ПОНЯКОГА ТОВА Е ДОБРЕ,ПОНЯКОГА Е ЗЛЕ..ЗАЩОТО ИЗЖИВЯВАМ НЕЩАТА,МЪКИТЕ И РАДОСТИТЕ НА ХОРАТА С ОНАЗИ СИЛА И ИСТИННОСТ ,КАКТО  ЧОВЕК БЕЗ ВЪОБРАЖЕНИЕ НЕ  МОЖЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИ!!ДОРИ СЕГА ПИШЕЩА ГО НА ФОНА НА ЕДНА ПРЕКРАСНА МЕЛОДИЯ СЪРЦЕТО МИ Е СВИТО И СЪМ ТАМ В ОНЕЗИ ДНИ,ПРЕДИ ТОЛКОВА ГОДИНИ И ЧУВСТВАМ НЕЩАТА СЪС СЪЩАТА ОНАЗИ СИЛА,КАКТО ТОГАВА ГИ ПОЧУВСТВАХ!!! БИХ ИСКАЛА ДОКАТО ЧЕТЕТЕ ТОЗИ РАЗКАЗ ДА СИ ПУСНЕТЕ ТОВА:http://www.youtube.com/watch?v=J22KxQWZbhk   ТАКА ЩЕ ПОЧУВСТВАТЕ,ПОНЕ ЧАСТ ОТ МОИТЕ ЧУВСТВА!ПРОДЪЛЖiХМЕПЪТЯ СИ КЪМ АГРА,ПО СЪЩИЯТ НАЧИН МИНАВАЙКИ ПРЕЗ СЕЛЦА И ГРАДЧЕТА,СПИРАЙКИ ,СЛИЗАЙКИ,СМЕСВАЙКИ СЕ СЪС ХОРАТА.ЛЮБОПИТНИТЕ НЕОТКЪСВАЩИ ЧЕРНИ ОЧИ НА ИНДИЙЦИТЕ НЕ СЕ ОТДЕЛЯХА И ЗА СЕКУНДИ ОТ НАС.ВЕЧЕ БЯХ ПОСВИКНАЛА С ТЕЗИ ЖАДНО  СЛЕДЯЩИ МЕ ОЧИ...ПРЕДИ АГРА СЕ ОТБИХМЕ ДА ВИДИМ СТАРИННИЯТ ГРАДФатехпур Сикри.ФатехпурСикри е град, построен от император Акбар  между 1571 и 1585 г. в северозападната част на Индия, в района на Агра, на около 35 км от столицата, в щата Утар Прадеш.

Построен в чест на Чищи Суфи светец Салин е бил столица на ярка империя в продължение на 14 години, които са прекрасен пример на оградения град, ярък с големиобществени и частни места. Смята се, 4е e изоставен, поради липса на водаи в резултат разграбен и откраднати много от negovite съкровища. Все още има великолепен архитектурен микс от хиндуистки и ислямския стил.СЪЩОЛЕГЕНДАТА РАЗКАЗВА ЧЕ ИМПЕРАТОРА Е ПОСТРОИЛ ГРАДА В ЧЕСТ НА РАЖДАНЕТО  НА СИН,КОИТО ДЪЛГИ ГОДИНИ Е ОЧАКВАЛ.ГРАДЪТ Е ПРОСТО ВЪЗХИТИТЕЛЕН! ЕДНО ОТ НАЙ- КРАСИВИТЕ ДРЕВНИ МЕСТА В КОИТО СЪМ БИЛА.ИЗОБЩО ОБАЯНИЕТО И МАГИЯТА НА ВСИЧКИ ТЕЗИ ДВОРЦИ,ХРАМОВЕ,ДРЕВНИ ГРАДОВЕ В ИНДИЯ Е НЕОТРАЗИМО.ТЕ НОСЯТ ГРАНДИОЗНОСТ И ПЪСТРОТА,КОЯТО НИКЪДЕ ДРУГАДЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА  СРЕЩНЕТЕ. ИМАЙТЕ В ПРЕДВИД , ЧЕ ВСИЧКО ВИДЯНО Е НЕПОДДЪРЖАНО(ЕДИНСТВЕНИЯТ ПАМЕТНИК,КОИТО СЕ ПОДДЪРЖА В ИНДИЯ Е ТАДЖ МАХАЛ).ВСИЧКО ДРУГО Е КАКТО Е БИЛО И ОСТАНАЛО ВЪВ ВЕКОВЕТЕ И ПРОСТО Е НЕУСТОИМО!! ЗА МЕН ,КОЯТО САМ ЛЮБИТЕЛ НА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРНОТОНАСЛЕДСТВО-НЯМАТ  РАВНИ ПО КРАСОТА И ВЕЛИЧИЕ!!ПРЕДИ ДА СЛЕЗЕМ ДАРАЗГЛЕДАМЕ ГРАДА,МИСТЪР SING СЕ ОБЪРНА КЪМ МЕН И МИ КАЗА:"МЕМ,АЗ ВИЖДАМЧЕ СТЕ ДОСТА ЕМОЦИАЛНА.ВНИМАВАЙТЕ ТУК.ПЪЛНО Е С МЮСЮЛМАНИ И ОБЛЕКЛОТО ВИ Е ДОСТА НЕПОДХОДЯЩО(НОСЕХ КЪСИ ДЪНКОВИ ПАНТАЛОНИ И  ПОТНИЧЕ С ПРЕЗРАМКИ .ПОНЕЖЕ ГОРЕЩИНАТА Е УБИЙСТВЕНА.)ТАКА ЧЕ ВНИМАВАЙТЕ И НЕ СЕ ОТДЕЛЯЙТЕ  ОТ МИСТЪР ГАВРИЛОВ!"ХАХАХАХА ЗА НЯКОЛКО ДНИ,ДАЖЕ МИСТЪР SING БЕШЕ ОТКРИЛ ЩО ЗА КРЪВ ТЕЧЕШЕ ВЪВ ВЕНИТЕ МИ! ЕСТЕСТВЕНО ПРИЕХ СЪВЕТАМУ НАСЕРИОЗНО И СЛЯЗОХМЕ.И СЕ ЗАПОЧНА ЕДИН ТОРМОЗ,КОЙТО РЯДКО БЯХ СРЕЩАЛА.НЕЩО ПО ПОДОБИЕ НА ПАЗАРА В ДЖАЙПУР,НО МНОГО ПО ОЖЕСТОЧЕНО..ТВЪРДО ВЪРВЯХ НАПРЕД,ПОЧТИ ПРЕГАЗВАЙКИ ТЪЛПАТА,ЗАЩОТО НЯМАШЕДРУГ НАЧИН.ИДЕЯ СИ НЯМАТЕ КАКВО Е ,КАТО ПОКАЖЕТЕ КРАК ОТ КОЛАТА И СЕ ВТУРВАТ, ХИЛЯДИ ИНДИЙЦИ И ТО НЕ ТЕЗИ МИЛИТЕ И УСМИХНАТИТЕ ,КОИТО САМО НЕВИННО ВИ ЗЯПАТ ,НО МЮСЮЛМАНИТЕ,КОИТО ЯВНО ТАМ ИМАХА ГОЛЯМА РАЗЛИКАС ДРУГОТО НАСЕЛЕНИЕ.ПОНЕ ТАКА ОБЯСНИ МИСТЪР SING.АЗ СЪМ ИМАЛА МНОГО КОНТАКТИ С АРАБИ И МЮСЮЛМАНИ ,ПО ПЪТЕШЕСТВИЯ И В СТРАНАТА В КОЯТО ЖИВЕЯ И НАИСТИНА ТЕЗИ ТУК ,НЯМАХА НИЩО ОБЩО С ТЕЗИ,КОИТО ПОЗНАВАМ ПОНЕ В ИСПАНИЯ.НО ЛИЧНО АЗ МИСЛЯ ЧЕ ТОВА ИЗОБЩО НЕ Е СВЪРЗАНО СЪС РЕЛИГИЯТА  ИМ.ПРОСТО  СА НЯКАВА КАСТА ОТ НАЙ -БЕДНИТЕ И ДЪРЖАНИЕТО ИМ Е РАЗЛИЧНО..ПРОДЪЛЖИХМЕ ДА СИ ПРОБИВАМЕ ПЪТ(ВСИЧКИ НИ ДЪРПАХА,БУКВАЛНО СЕ ИЗПРЕЧВАХА НА ПЪТЯ НИ ,И НИ СПИРАХА С ТЕЛА . ИСКАХАДА НИ БЪДАТ ГИД ИЛИ ДА НИ ЗАКАРАТ ДО ГРАДА.ЗАЩОТО ПАРКИНГА Е НИСКО ДОЛУ И ОТ ТАМ СЕ КАЧВАТЕ С АВТОБУСЧЕ,КОЕТО ВЪРВИ НА 30 МИН.)ПРЕДСТАВЕТЕ СИ СИТУАЦИЯТА,АЗ ДРЕБНА (1,60) С МЪЖ (ОГРОМЕН И ВИСОК 1,85,ВЪРВЯЩ ЗАД МЕН,КАТО БОДИИГАРД) И ПАК НЯМАШЕ НАЧИН ДА СЕ ДВИЖИМ..НО ТРИКА Е:ВЪРВИШ И ИЗБУТВАШ ВСИЧКИ,БЕЗ ДА СЕ ПАНИКЬОСВАШ,ЗАЩОТО ПРОКРАДНЕ ЛИ СЕ ПАНИКА В ЛИЦЕТО ТИ -   КРАЙ-ЗАГАЗИЛ СИ! АЗ КАКТО КАЗВАМ СЪМ ДРЕБНА,НО РЕШИТЕЛНА И МНОГО ПО -ДОБРЕ СЕ СПРАВЯМ В ТАКИВА СИТУАЦИЙ ОТ ГАБИ.ТОЙ ВИНАГИ СЕ ДЪРЖИ ЛЮБЕЗНО ,НО ТОЧНО ТАМ СЕ ГРЕШИ,ЗАЩОТО В ТАКИВА СИТУАЦИЙ НЯМА ЛЮБЕЗНОСТ .ИНАЧЕ СЕ ОКАЗВАШ НАТЪПКАН ЗА МИНУТА В РИКШАТА НА НЯКОЙ,БЕЗ ДА СИ ДАДЕШ СМЕТКА ДОРИ ,КОГА Е СТАНАЛО...ОПИСАХТОВА ПОДРОБНО ,ЗА ДА ИМАТЕ ИДЕЯ ЗА ДРЕБНИ  СЛУЧКИ.ЗАЩОТО 100% СЪМ СИГУРНА,ЧЕ С ГРУПА ЕДВА ЛИ ТОВА ЩЕ ВИ СЕ СЛУЧИ.БОРБАТАНАИСТИНА СИ БЕШЕ ОЖЕСТОЧЕНА,СПРАВИХМЕ СЕ И СЕ КАЧИХМЕ НА АВТОБУСЧЕТО.РАЗГЛЕДАХМЕ ГРАДА:С ЕДНА  ДУМА:ПРЕКРАСЕН! И СЕ ВЪРНАХМЕ.БИТКАТА ПО ПЪТЯ БЕШЕ СЪЩАТА.ГОРЕЩИНАТА,АДСКА.(НАЙ- ГОЛЯМА ЖЕГА САМ ИЗПИТВАЛА ПРИ ВСИЧКИ НАШИ ПЪТУВАНИЯ В КАМБОДЖА И В АГРА).ПО ПЪТЯ УСПЯХ ДА СИ КУПЯ СУВЕНИРИ:МАЛЪК МРАМОРЕН ТАДЖ  МАХАЛ(3€),И КУП ДРУГИ НЕЩА.НИЩО ПО- СКЪПО ОТ 5€.РАЗБИРА СЕ С ПАЗАРЕНЕ.СТИГНАХМЕ ДО КОЛАТА.ИАЗ ВЛЯЗОХ ПЪРВА.МИСТЪР SING  ВЕДНАГА ПУСНА КЛИМАТИКА ,НО ЖЕГАТА БЕШЕ ЖЕСТОКА,КОЛАТА БЕШЕ КАТО САУНА,АДРЕНАЛИНЪТ МИ БЕШЕ В НАЙ- ВИСОКАТА СИ ТОЧКА ОТ ИЗЖИВЯНОТО С ХОРАТА И ОТ ВИДА НА ГРАДА..ОТ ВСИЧКИ ЕМОЦИИ И МИ СТАНА ЗЛЕ.ПОЧТИ ЗАГУБИХ СЪЗНАНИЕ(ВСЕ ПАК МИСЛЯ ЧЕ БЕШЕ НЯКАКЪВ ВИД ТОПЛИНЕН УДАР).ПРЕJALТЯХ И МИ ПРИТЪМНЯ...ОТВОРИХ ОЧИ СЛЕД МИНУТИ И МИСТЪР SING И ГАБИ МЕ ГЛЕДАХА ПРИТЕСНЕНИ И МЕ МОКРЕХА С ВОДА.ГАБИ МЕ ПОПИТА : KARI (MILA)ЧУВАШ ЛИ??!! СТЕГНАХ СЕ И ИЗВИКАХ:ГОУ ТО АГРА(КАРАЙ ЗА АГРА)! ХАХАХАХАХА СИТУАЦИЯТА БЕШЕ ДОСТА СМЕШНА.ТЕ ПРИТЕСНЕНИ И ПРИ ВЪЗВРЪЩАНЕТО МИ В СЪЗНАИЕ ,МОЯТА БЪРЗА РЕАКЦИЯ,ЧЕ ГУБИМ ВРЕМЕ!!:)))) ГАБИ СЕ ОТПУСНА И СЕ РАЗСМЯ...НАЛИ ВИ СПОМЕНАХ ЧЕ С ТЪРПЕЛИВОСТ НЕ СЕ СЛАВЯ! А КОГАТО СЪМ НА ПЪТ НЯМА БАВЕНЕ,МОЖЕ ДА УМИРАМ,НЯМА ЗНАЧЕНИЕ....ВСЪЩНОСТ БИХ МОГЛА ДА КАЖА,ЧЕ ДОРИ ДА УМРА В ЕДНА ТАКАВА СИТУАЦИЯ ЩЕ УМРА ЩАСТЛИВА ЧЕ СЪМ НА ПЪТ,ЧЕ СЪМ ЖИВЯЛА ТАКА КАКТО САМ ИСКАЛА,ОБИКАЛЯЙКИ СВЕТА,ЧЕ СЪМ СЕ ДОКОСНАЛА ДО ТОЛКОВА НАРОДИ, ТОЛКОВА  КУЛТУРИ,ЧЕ САМ ОТВОРИЛА СЪРЦЕТО СИ ЗА СВЕТА!!! ОПРЕДЕЛЕНО НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА СМЪРТТА,СТИГА ДА УМРА В САМОЛЕТ ИЛИ В ЧУЖДИ ЗЕМИ!!! КАКВО ТОЛКОВА МУ Е НУЖНО НА ЧОВЕК,В ТОЗИ ЖИВОТ!! И АЗ НЕ ИСКАМ МНОГО,САМО БЕЗКРАЙНО ПЪТЕШЕСТВИЕ....НЯКОЙ НАСКОРО МИ КАЗА:"душата ти е скитница,имала си много прераждания,и сърцето те води на път по минали любими места.!!!"няма по -точно описание за моята същност!

СНИМКИ:http://www.facebook.com/profile.php?id=623870565#!/album.php?aid=19921&id=100000466174016  Н-41,42,43,45,46,47,49,50

ПРОДЪЛЖИХМЕЗА АГРА.СТИГНАХМЕ КЪСНО ВЕЧЕРТА.БЯХМЕ ИЗМОРЕНИ И НАПРАВО СИ ЛЕГНАХМЕ.ХОТЕЛА НИ БЕШЕ НА 500 МЕТРА ОТ ТАДЖ  МАХАЛ.НОРМАЛНО,ЧИСТИ ЧАРШАФИ,МАЛКО ЯТО МРАВКИ ОТ ТИЯ МИКРОСКОПИЧНИТЕ,НО КАКВО ПАК...НАЛИ БЯХМЕ В ИНДИЯ И НАЙ ВЕЧЕ ДО ТАДЖ  МАХАЛ...!!!!!НИЩО ДРУГО НЯМАШЕ ЗНАЧЕНИЕ...НИЩО....АЗ ЛЕТЯХ В ОБЛАЦИТЕ ОТ ЩАСТИЕ И ДУШЕВЕН МИР,КОИТО РЯДКО ПОСТИГАМ В ЕЖЕДНЕВИЕТО СИ...МИСТЪР SING КАЗА:"МЕМ,ДЪРЖА ДА ВИДИТЕ ТАДЖ МАХАЛ ПОСЛЕДЕН ,НА ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ.УТРЕ ЩЕНАПРАВИМ ВАШТА ОБИКОЛКА(ПРЕДВАРИТЕЛНО МУ БЯХ ДАЛА ЛИСТ С ОПИСАНИЕ НА ЦЕЛЯТ МАРШРУТ И ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ,КОИТО ИСКАХ ДА ПОСЕТЯ ) .ОХХХ ТОВА :"МЕМ" КАТО ГО ЧУЕХ И ДУШАТА МИ СЕ РЕЕШЕ В НЕБЕСАТА!:)))) ТОЛКОВА ИЗИСКАНОСТ ИМА В ТОВА ОБРЪЩЕНИЕ И ТОЙ БЕШЕ АБСОЛЮТЕН ДЖЕНТЪЛМЕН ,НО СВИЗИЯТА НА ИНДИЕЦ.ТАКА СЕ ОБРЪЩАШЕ КЪМ НАС ,КАКТО САМО ИНДИЕЦ ,МОЖЕ ДА ТИ ГОВОРИ..ТАКИВА ДРЕБНИ НЕЩА,КОИТО ПРОСТО СПЕЧЕЛВАТ ДУШАТА ТИ.И ВИНАГИ ОТПРАВЯШЕ СЪВЕТИТЕ КЪМ МЕН,ЗАЩОТО ВЕЧЕ БЕШЕ МЕ ПРОЗРЯЛ КАКВА САМ..ТОВА Е ЧОВЕКЪТ В ЖИВОТА МИ,КОИТО НАЙ- БЪРЗО УСЕТИ КАКВО НОСЯ ПОД ОБВИВКАТА..ТАКОВА УВАЖЕНИЕ И НЕЖНОСТ ИМАХ КЪМ ТОЗИ НАШ СПЪТНИК..ТАКА ГО БЯХ ЗАОБИЧАЛА,ТОЛКОВА БЛИЗЪК ГО ЧУВСТВАХ,КАКТО РЯДКО МИ СЕ Е СЛУЧВАЛО ДА СЕ ПРИВЪРЗВАМ  КЪМ ЧОВЕК..НО ТОВА Е СИЛАТА НА ТЕЗИ ХОРА,ДА ТЕГРАБНАТ С ОБАЯНИЕТО СИ ,СЪС МИЛОВИДНОСТТА СИ,С ДУШЕВНАТА СИ КРАСОТА...ЗА ТОВА И ЛЮБОВТА НА КОЯТО СЪМ СПОСОБНА Я ПОДАРИХ НА ИНДИЯ-КАТО ЦЯЛО..

СЕГА ЗА АГРА:Агра, известен още като града на Тадж Махал,е първият в маршрута на туристите, идващи вИндия от цял свят. Тадж Махал е построен от император Шах ярък Ахан в памет на съпругата му Мумтаз ( когато съпругата му починала той бил покрусен от мъка и в знак на любовта си към нея издигнал този паметник.Имало е планове срещу реката да построи  същият, но черен за негов гроб,но починал преждевременно и така не го осъществил.)Той е най-внушителният паметник в града. Освен Тадж, има и други паметници като Агра Форт и гробницата на Итмад-уд-даулах. Най-старата част на града е успялA да запази своята славна история, въпреки модернизацията  си под формата на молове и търговски площади .

Местоположениеи изменението на Агра се намира в щата Утар Прадеш в Индия ртен. Част от северните равнини, Агра е разположен в западната брега на река Ямуна.Градът е разположен на разстояние от 204 километра от Делхи. Агра е с тропически климат. С прекалено горещо през лятото и твърде студена през зимата . Летният сезон трае от април до юни , температурите стигат до 45 градуса, а зимата може да бъде студено и мъгливо.

Тежакпорой придружен от по-висока влажност е  марка  на сезона на мусоните. Най-доброто време за посещение в Агра е зима,.  Тадж Махал  привлича туристи от цял свят в продължение на векове.Тадж Махал  е символ   на дълбока любов. Изграден изцяло от бял мрамор, е разположен на брега на река Ямуна. Тадж Махал е построен през 1631 г. от императорШах Джахан  в памет на съпругата му Мумтаз Махал, която умира при раждането до 14 на нейното дете. Отнема 22 години и хиляди работници, за да завършат това чудо.  гробниците на Шах Джахан и Мумтаз са в мазето, докато реплика е построена на  същия  на горния етаж.

ТаджМахал е построена напълно симетрично като единственото  асиметрично е  царският  ковчег, който е  променен  в последната минута.

Форталеза Агра -Ред Агра ,Червената крепост е построена за да отрази най-вече целта на военен обект от Акбар през 1565.I Се преобразува в дворец от Шах Джахан .

 НА СЛЕДВАЩИЯТ ДЕН СТАНАХМЕ РАНО И ЗАПОЧНАХМЕ НАШАТА ОБИКОЛКА.ПЪРВО ФОРДА.КОЙТО МНОГО ПРИЛИЧА НА ЧЕРВЕНИЯТ В ДЕЛХИ,НО Е ДРУГ ЦВЯТ.ИМА НЯКАКВО ДАЛЕЧНО ПОДОБИЕ С КИТАЙСКАТА СТЕНА.ПОГЛЕДНАТ ОТ ВИСОКО.ПОСТРОЕН Е В НАЙ -ВИСОКАТА ЧАСТ ,НА ХЪЛМА. ИЗКАЧВАНЕТО Е ПЕША ИЛИ СЪС СЛОНОВЕ.ПРОСТО Е ГРАНДИОЗЕН.ИЗКАЧИХМЕ СЕ ПЕША И СЕ ПОТОПИХМЕ В АТМОСФЕРАТА..ГЛЕДКАТА НА КЕРВАНЪТ ОТ ИЗРИСУВАНИ СЛОНОВЕ,КОЙТО КАЧВАШЕ ТУРИСТИ Е ПРЕКРАСНА.!!!БАВНО И ТЕЖКО НОСЕЩИ СЕ ПО СТЕНАТА..В ДАЛЕЧИНАТА СЕ ВИЖДАХА ЛЕКИТЕ ИМ ПОКЛАЩАЩИ ДВИЖЕНИЯ И СЕ НОСЕШЕ МУЗИКА ТИПИЧНА,БАВНА,КОЯТО СЪЗДАВАШЕ УСЕЩАНЕ ЗА ДУШЕВЕН ПОКОЙ.ЕДНО НАИСТИНА ВЪЛШЕБНО МЯСТО..СЕДЯХМЕ НА СТЪЛБИТЕ ПОЧТИ ЧАС И СЕ ЛЮБУВАХМЕ НА ЦЯЛАТА ТАЗИ ПРЕЛЕСТ.ИНДИЯ Е СТРАНАТА В КОЯТО НАЙ- МНОГО ВРЕМЕ СЪМ ОТДЕЛЯЛА ЗА ДАДЕНИ МЕСТА.ПРОСТО ВЪЛШЕБСТВОТО ТЕ ПРЕВЗЕМА И ИСКАШ ДА СТОИШ И ДА ГЛЕДАШ,ДА УСЕЩАШ МИРИЗМИТЕ,ДА НАБЛЮДАВАШ МЕСТНИТЕ ХОРА И ДВИЖЕНИЯТА ИМ...ДА СТАНЕШ ЧАСТ ОТ ТЯХ....

СНИМКИ:http://www.facebook.com/photo.php?fbid=173294542696084&set=a.127179810640891.19921.100000466174016#!/албум.php?aid=19921&id=100000466174016&page=6 

Н_120,121,122,125,127,128,130,131,132,133,135,137,138,139,141,143,145,149,150.

СЛЕДТОВА ОБИКОЛИХМЕ И ДРУГИТЕ МЕСТА ЗА КОИТО ПИСАХ.В КРАЯТ НА ДЕНЯ СЕ ЗАПЪТИХМЕ КЪМ ЕДИН MАГАЗИН,НЕЩО КАТО МОЛ НО ИНДИЙСКИ ВИД. КЪДЕТО ТРЯБВАШЕ ДА СИ ПОРЪЧАМ САРИ ,ЗА ДРУГИЯТ ДЕН.ВЛЯЗОХМЕ И ЗАПОЧНАХМЕ ДА РАЗГЛЕЖДАМЕ..БЕШЕ НЕЩО ИЗУМИТЕЛНО..НЯМА ТАКИВА ЦВЕТОВЕ И ШАРКИ В СВЕТА..МИЛИОНИ..ВАДЕХА МИ ТОНОВЕ ПЛАТОВЕ И ГИ РАЗВИВАХА И АЗ СЕДЯХ ЗАШЕМЕТЕНА ОТ ПРЕЛЕСТТА ИМ И НЕ ЗНАЕХ КОЕ ДА ИЗБЕРА.. В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЦЯЛ ЧАС СЕ ЧУДЕХ ,НАКРАЯ РЕШИХ ЧЕ ВСИЧКИ СА ПРЕКРАСНИ И ИЗБРАХ ЦИКЛАМЕНО.ВЗЕХА МИ МЕРКИ ЗА БЛУЗАТА И КАЗАХА ЧЕ НА ДРУГИЯ ДЕН  ЩЕ НИ ГО ДОНЕСАТ ВХОТЕЛА.ПОКАЗАХА МИ КАК СЕ ОБЛИЧА.НАВИВА СЕ ПО ЕДИН СПЕЦИФИЧЕН НАЧИН ОКОЛО  ТЯЛОТО,КОЙТО МИСЛИШ ЧЕ РАЗБИРАШ ,НО В ПОСЛЕДСТВИЕ СЕ ОКАЗВА ЧЕ НЕ МОЖЕШ ДА ГО  СЛОЖИШ. НА ДРУГИЯТ ДЕН. СЛЕД КАТО  ПРЕКАРАХ ДВА ЧАСА В ОПИТИ ДА СЕ ОБЛЕКА И НЕ УСПЯВАХ,ГЛЕДАХМЕ ТВ ЗА ДА ВИДИМ ТОЧНО КАК МИНАВАШЕ ПЛАТА И НАКРАЯ  СЕ ВЪРНАХМЕ В МАГАЗИНА ДА МЕ ОБЛЕКАТ.:))))САРИ(10€).КУПИХ СИ СЪЩО МНОГО СРЕБРО.БЕЗУМНО ЕВТИНО,ОГРОМНИ ПРЪСТЕНИ С КАМЪНИ,ПРЕЛИВАЩИ СЕ ЗА ПО 10€,КОЕТО В ИСПАНИЯ БИ МИ СТРУВАЛО ПОНЕ 100€.ИЗОБЩО ИМАЙТЕ В ПРЕДВИД ЧЕ В ИНДИЯ ИМА НЕОБИКНОВЕНО РАЗНООБРАЗИЕ НА ЗЛАТО И СРЕБРО,РЪЧНА ИЗРАБОТКА.НО ЛИЧНО АЗ ОТ ГОДИНИ НЕ НОСЯ ЗЛАТО И НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАХ..НО СРЕБРОТО МИ ГРАБНА ОЧИТЕ.ТАКИВА КРАСИВИ РЕПЛИКИ НА ДРЕВНИ БИЖУТА...ДРУГИЯТ НИДЕН БЕШЕ ПОСВЕТЕН ,НА ПАЗАРИТЕ,ХОРАТА СЛЯХМЕ СЕ С НАРОДА,СЕДЯХМЕ С ЧАСОВЕ НА НЯКОИ ТРОТОАР И НАБЛЮДАВАХМЕ КАК КИПЕШЕ ЖИВОТА ОКОЛО НАС...НЯМА ПО- ИСТИНСКО ИЗЖИВЯВАНЕ ОТ ТОВА ДА ЗАСТИНЕШ В ЕДНА ТОЧКА И ДА СЕ ПОТОПИШ В БИТИЕТО НА ЕДИН НАРОД.ПОНЕ ЗА МЕН..В ТЕЗИ МОМЕНТИ СЕ ЧУВСТВАМ НАЙ -СИЛНО СВЪРЗАНА СЪС ДАДЕНО МЯСТО...И ПРЕДИ ЗАЛЕЗ СЕ ВЪРНАХМЕ В ХОТЕЛА,ОБЛЯКОХ САРИТО И ТРЪГНАХМЕ КЪМ ТАДЖ МАХАЛ! С ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ХОТЕЛА И ПЪРВИТЕ МИ КРАЧКИ,РАЗБРАХ ЧЕ ТОВА Е НЕПОСИЛНО ЗА МЕН.НЕ БЯХ В СЪСТОЯНИЕ ДА НАПРАВЯ И ДВЕ КРАЧКИ,ПЛАТА СЕ ЗАЛЕПВАШЕ ПО ГОЛИТЕ МИ КРАКА И СЕ ОПЛИТАШЕ,НЕ МОЖЕХ ДА ПАЗЯ РАВНОВЕСЯ ТА КАМО ЛИ ДА СЕ ДВИЖА.ИЗМИНАХМЕ НЕ ПОВЧЕ ОТ 50 МЕТРА И СЕ ПРЕДАДОХ.РАЗБРАХ ЧЕ АЗ НЕ СЪМ И НИКОГА НЯМА ДА БЪДА ИНДИЙКА И ЗА МЕН БЕШЕ НЕПОСИЛНО ДА СЕ СПРАВЯ С ХОДЕНЕТО,ТА КАМО ЛИ С ГРАЦИЯТА НА ТЕЗИ ЖЕНИ! МЕЖДУВРЕМЕННО БЯХМЕ НАЙ -ГОЛЯМАТА АТРАКЦИЯ,В СМИСЪЛ АЗ,РУСА,БЯЛА ЖЕНА ,ОБЛЕЧЕНА В САРИ!! ВПИВАЩИТЕ ПОГЛЕДИ ,КОИТО МЕ СЪПЪТСТВАХА ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ НА ПЪТЕШЕСТВИЕТО СЕГА СТАНАХА ОЩЕ ПО- НАСТОЙЧИВИ,ВСИЧКИ МИ СЕ УСМИХВАХА ИМИ КАЗВАХА:КОЛКО СИ ХУБАВА(МИСТЪР SING ,МИ ПРЕВЕДЕ).СПИРАХА МЕ И МЕ ПИТАХА,ИМАМ ЛИ НЕЩО ИНДИЙСКО,СНИМАХА СЕ С МЕН ПО УЛИЦИТЕ..ИЗОБЩО БЕШЕ МНОГО ХУБАВ МОМЕНТ.,,ПРИЕМАХА МЕ КАТО ТЯXНА СЕСТРА,КОЯТО ЕДВА УСПЯВАШЕ ДА СЕ ЗАКРЕПИ НА КРАКА:))) БЯХ ТОЛКОВА ЩАСТЛИВА!!!РЕДКИТЕ МИГОВЕ НА ЩАСТИЕ В ЖИВОТА ВИ ОСТАВАТ ТАКИВА СПОМЕНИ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ!.Взехме рикша и стигнахме до входа.Вход за чужденци-20€.за индийците е минимална цена.90% от туристите бяха само индийци.Провериха ни на влизане,имаше скенери като по летищата.Влязохме.Пред нас има дълга алея,която  води до червени огромни врати и от там завиваме надясно ,преминаваме и Тадж Махал е срещу нас.Тук ще се спра на това влизане и движение по- подробно,защото Тадж Махал  остави в сърцето ми най- големият екстаз изживян в живота ми!!!Вървях по алеята,напрегната и сърцето мибиеше лудо,очаквах да го видя всеки момент..не виждах хората,не чувахглъчта,не знаех къде е Габи,бях в едно състояние на напрежение,което изпитвате пред бънджи скок..

ЗАВИХ ПРЕД ЧЕРВЕНИ ВИСОКИ ВРАТИ И ПРИСТЪПИХ..ПРЕЗ ПРОЛУКАТА ,ПРЕЗ НАВАЛИЦАТА УСПЯХ ДА ЗЪРНА  ЗАМАЙВАЩА БЕЛОТА....ЗАБЪРЗАХ И ЗАСТАНАХ НА ПРАГА! И ТОГАВА ГО ВИДЯХ: МИРАЖ В ДАЛЕЧИНАТАТА,ТОЛКОВА БЯЛ,ТОЛКОВА ОСЛЕПИТЕЛЕН,ТОЛКОВА ПЕРФЕКТЕН,ТАКА ВЕЛИЧЕСТВЕН....КОЖАТА МИ БУКВАЛНО НАСТРЪХНА ЗА СЕКУНДИ,ТРЕПЕРЕХ ЦЯЛАТА,ОЧИТЕ МИ СЕ ЗАСЛЕПИХА ОТ ТАЗИ БЕЗУМНАКРАСОТА,ОГЛУШАХ,ЗАГУБИХ ПРЕДСТАВА ЗА ВРЕМЕТО...СВЕТЪТ НЕ СЪЩЕСТВУВАШЕ -БЯХМЕ САМО АЗ И ТОЙ!!!! ГЛЕДАХ  КАТО ОМАГЬОСАНА!!!НЕОПИСУЕМИ СА ЧОВЕШКИТЕ ИЗЖИВЯВАНИЯ, ОСОБЕННО СИЛНИТЕ...СЕДЯХ ТАМ В ЗАХЛАС И ОТКРИВАХ НАЙ- ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ В ЖИВОТА СИ!!!! СЛЪНЧЕВАТА  СВЕТЛИНАТА ПАДАШЕ И СЕ ПРЕЧУПВАШЕ В ОСЛЕПИТЕЛНАТА МУ БЕЛОТА,ПО НЯКАВ ПРИКАЗЕН НАЧИН  И СЪЗДАВАШЕ ИЛЮЗИЯТА ЧЕ Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН....ЗА ПРЪВ ПЪТ В ЖИВОТА СИ ОЦЕНИХ КАКВО Е ЗАЛЕЗ,ВИДЯХ МАГИЯТА,КОЯТО МОЖЕ ДА СЪЗДАДЕ...ЖИВОТЪТ БЕШЕ ЗАМРЯЛ...БЯХ СТАНАЛА САМО ПУЛСИРАЩА КРЪВ ВЪВ ВЕНИТЕ,РЪЦЕТЕ МИ СЕ ИЗПОТИХА ОТ НАПРЕЖЕНИТО,ТОПЛИНАТА И ЕКСТАЗА, КОЙТО СЕ РАЗЛИВАШЕ ПО ВСЯКА КЛЕТКА ОТ ТЯЛОТО  МИ БЕШЕ ПО -СИЛЕН ДОРИ ОТ НАЙ- СИЛНИЯТ ЧОВЕШКИ ОРГАЗЪМ!! НЯМАХ ДРУГО ТАКОВА УСЕЩАНЕ И НИКОГА ПОВЕчЕ НЯМАШЕ ДА ГО ИМАМ В ЖИВОТА СИ!!!.НЕ СИ СПОМИЯМ КОЛКО ВРЕМЕ СЪМ СТОЯЛА ТАКА,КОГАТО СЕОПОМНИХ ВИДЯХ ГАБИ ДА СЕДИ ОТ ДРУГАТА СТРАНА И ДА ГЛЕДА В ДАЛЕЧИНАТА КЪМ ТАДЖ МАХАЛ,ХОРАТА МЕ БУТАХА,НЕ БЯХ УСЕТИЛА ИЗОБЩО ЧУЖДОТО ПРИСЪСТВИЕ,НАВАЛИЦАТА,ШУМА...БЯХ ИЗПАДНАЛА В ЕДНО ОТ ОНИЯ СЪСТОЯНИЯ,КОИТО,КОГАТО ДУШАТА ТИ СЕ РЕЕ В НЕБЕСАТА  А ТЯЛОТО ТИ Е НА ЗЕМЯТА...И МОЯТА СЕ СЛЯ С ТАЗИ БОЖЕСТВЕНА КРАСОТА...НАЙ ГОЛЯМАТА ПРЕЛЕСТ СТОЕШЕ СРЕЩУ МЕН И НИЕ  БЯХМЕ  ЕДНО!!!ОПИСАНИЕТО,КОЕТО ДАДОХ НА МНОГО ОТ ВАС ЩЕ ЗАПРИЛИЧА НА ЛЮБОВ МЕЖДУ ХОРА,ПЪРВИ ДОПИР И ИЗРИГВАНЕ НА ВУЛКАНИЧНА СТРАСТ...НО НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ЧЕ ЗА МЕН ПЪТУВАНИЯТА СА НАЙ -СИЛНАТА СТРАСТ В ЖИВОТА МИ. ИНДИЯ СТАНА НАЙ-ГОЛЯМАТА МИ ЛЮБОВ,А ТАДЖ МАХАЛ ОСТАНА В СЪРЦЕТО МИ  КАКТО ВАШИЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК В ЖИВОТА ВИ...НИКОГА НЯМАШЕ ДА БЪДЕ ИЗМЕСТЕН ОТ НИЩО ДРУГО . ТОГАВА НЕ ГО ЗНАЕХ.С ГОДИНИТЕ ТЪРСЕХ ПО ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО,ДА УСЕТЯ ТАЗИ СИЛА,ТОВА ИЗПЕПЕЛЯВАЩО ЧУВСТВО, КОЕТО ТОГАВА МЕ ПРЕВЗЕ..НО НИКЪДЕ НЕ ГО НАМЕРИХ..СРЕЩАХ МНОГО ,МНОГО КРАСОТИ,ОТДАВАХ ИМ СЕ,ПОГЛЪЩАХ ГИ ,КАКТО САМО АЗ УМЕЯ С ПЪЛНА  ВСЕОТДАЙНОСТ ..НО ТАЗИ БОЛКА ,КОЯТО ВИ СРЯЗВА В СТОМАХА ,ПРИ ВИДА НА ОБИЧАН ЧОВЕК-Я ИЗПИТАХ САМО ТАМ....МИНАНЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ..ГАБИ СЕ ПРИБЛИЖИ КЪМ МЕН И МИ КАЗА: ТОЙ Е ПРОСТО МИРАЖ!! МИСЛЕХМЕ И ЧУВСТВАХМЕ ЕДНАКВО…СЛЕД  17 ГОДИНИ ИЗЖИВЯНИ ЗАЕДНО , ХАРАКТЕРНО ПРИ СИЛНИТЕ ВРЪЗКИ,КАКВАТО Е НАШИЯТ БРАК..ВИЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТЕ В ЕДНО ЦЯЛО..ГЛЕДАХМЕ СЕ И ЧЕТЯХМЕ В ОЧИТЕ СИ ЕДНИ И СЪЩИ МИСЛИ, ЧУВСТВА,УСЕЩАНИЯ!!! И ДВАМАТА ОЦЕНЯВАХМЕ  ЩАСТИЕТО ДА POSETIM ТОЗИ ВЕЛИК ХРАМ – ПАМЕТНИК НА ВЕЧНАТА ЛЮБОВ.НАВЛЯЗОХМЕ ПО АЛЕЯТА,КОЯТО Е ДОСТА ДЪЛГА,ПРАВИХМЕ СТОТИЦИ СНИМКИ,СПИРАХМЕ ,НАСЛАЖДАВАХМЕ СЕ И ПАК СТИГНАХМЕДО НЕГО.НАРЕДИХМЕ СЕ НА ОПАШКАТА,СЪБУХМЕ СИ ОБУВКИТЕ.ВЛЯЗОХМЕ,ДОКОСНАХМЕ ГО,ВИДЯХМЕ ГРОБНИЦАТА ,ПРЕКРАСНИТЕ ШАРКИ ИЗПИСАНИ ПО НЕГО ХИЛЯДИ МАЛКИ ЦВЕТНИ ЦВЕТЧЕТА,КОИТО В ДАЛЕЧИНАТАИЗОБЩО НЕ СЕ ЗАБЕЛЯЗВАХА..ИЗЛЯЗОХМЕ ОБИКОЛИХМЕ ОТ ВСЕКИ ЪГЪЛ..АЗ СЕДНАХ НА СТЪЛБИТЕ ОТ СТРАНИ И ОСТАНАХ ПОЧТИ 2 ЧАСА  ТАМ...НЕОБЕЗПОКОЯВАНА ИЗАМЕЧТАНА..ЗАМИСЛЕНА ЗА СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ И РАЗКЪСВАЩОТО СЕ ОТ  МЪКА ,  СЪРЦЕ ПРИ ЗАГУБАТА НА ЛЮБИМИЯ ЧОВЕК.СИЛАТА НА ЛЮБОВТА,КОЯТО Е СЪЗДАЛА ТОВА ТВОРЕНИЕ ,ДОСТОЙНО ДА БЪДЕ БОЖИЕ!! !  НЕ ИСКАХ ДА СИ ТРЪГВАМ..ГАБИ ГО ЗНАЕШЕ,ОСТАВИ МЕ ДА ИЗЖИВЕЯ МОМЕНТА СИ..НЯМАШЕ НУЖДА ОТ ДУМИ...ТОЙ ПРОСТО СНИМАШЕ ВСЕКИ  ЪГЪЛ И НЕ НАРУШАВАШЕ ИДИЛИЯТА МИ...МНОГО,МНОГО МОГА ДА ГОВОРЯ ЗА ТОВА,КОЕТО ИЗЖИВЯ ТЯЛОТО И СЪРЦЕТО МИ ТАМ..И  НИКОГА НЯМА ДА  Е ДОСТАТЪЧНО... НИКОГА НЯМА ДА МОГА ДА ВИ ПРЕДАМ ТОВА СЪСТОЯНИЕ,ЗАЩОТО ВСЕКИ САМ ТРЯБВА ДА ИЗЖИВЕЕ ТОВА.. ВСЕКИ!  СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ ПРОДЪЛЖАВАМ  ДА ПОВТАРЯМ ЧЕЗА ВСЕКИ ЧОВЕК,НЕ САМО  ПЪТЕШЕСТВЕНИК Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕДИ ДА УМРЕ ДА ВИДИ- ЕГИПЕТ И ИНДИЯ.ЕГИПЕТ ЗА МЕН Е ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА  ГРАНДИОЗНОСТТА  НА ЧОВЕШКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ,А ИНДИЯ-НА СИЛНАТА ЛЮБОВ...ОПИТАХ ДА СИ ТРЪГНА ОТ ТОВА МЯСТО.КОГАТО  ТРЪГВАХМЕ ПО ПЪТЕКАТА КЪМ ИЗХОДА,СПИРАХ НА ВСЕКИ 20 КРАЧКИ И СЕ ОБРЪЩАХ..СЯДАХ НА ПЕЙКА ОТ СТРАНИ И ПАК ПОТЪВАХ..ТОВА УСИЛИЕ  ДА НАПУСНА МЯСТОТО НИ ОТНЕ  ПОНЕ 1H...ЧУВСТВОТО  БЕШЕ КАТО ЛЮБОВНО СТРАДАНИЕ. НА ВХОДА ПРЕЗ КОИТО ВЛЯЗОХМЕ,ПАК СЕДНАХМЕ И ПАК ГЛЕДАХМЕ НЕНАСИТНО..ВЕЧЕ БЕШЕ КЪСНО И  ЩЯХА ДА ЗАТВАРЯТ...И ГАБИ МИ КАЗА: СКЪПА, ДА ВЪРВИМ,А!? ЗНАЕХ,ЧЕ ВСЕ НЯКОГА ТРЯБВА ДА ИЗЛЯЗА, НО ПРОСТО НЯМАХ СИЛИ…ТОВА Е МЯСТОТО ОТ КОЕТО НАЙ-ТРУДНО СЪМ СИ ТРЪГНАЛА… С годините имах подобно усещане( но то беше  несравнимо с това, което изпитах  в Тадж Махал) в Полинезия..моята перфектна красота.Всъщност смело мога да твърдя ,че Тадж Махал е най- красивото нещо създадено от човешката ръка,а Полинезия  от природата...Тръгнахме си последни..прибрахме се в хотела... и бях разбита просто...лично за мен беше една раздяла,която можете да преживеете само с много близък човек! Но живота е това: срещи ,раздели, радости и мъки и така вечното колело.....

снимки:http://www.facebook.com/profile.php?id=100000466174016&v=photos#!/албум.php?aid=19921&id=100000466174016н-52,53,54,56,57,58,59,61,63,64

На другият ден преди да си тръгнем,мистър Sing се обърна към мен,по оня омаен начин за койтови говорех и каза: "мем,в списъка не сте предвидили  един храм,но мисля че ще ви хареса,запустял е,древен е и е място за пречистване на телата.Нещо като реката Gang.Искате ли да го видите?"Естествено че  искахме. И  той ни закара.Слязохме и тръгнахме към храма.Казваше се  храмана маймуните.Пълно е с такива..беше един от най красивите в цяла Индия..ожулен от времето,цветовете му  бяха избелели, но беше разкошен.Вървяхме между два хълма и се изкачвахме в планината.Вити стълби водеха нагоре..на първият етаж имаше секция за жени(там те се къпеха,перяха дрехите си необезпокоявани в свещената вода и пречистваха греховете си.На вторият етаж беше отделението на мъжете.Самите стълби вървяха отдясно и имаше преградна стена,да отделя индийците,но когато се качвахме нагоре от височината можехме да виждаме какво става на тези 2 тераси..нямате идея каква гледка беше това:толкова първична,толкова естествена,толкова истинска!Хората се къпеха,махаха дрехите си без свян,перяха ги ,виждаха ни от страни и поникакъв начин не се смущаваха от голотата си..беше нещо възхитително и толкова истинско..седях запленена на стълбите и наблюдавах тази единствена по рода си картина!!Те се чувстваха така,както аз се бях почувствала в Тадж Махал! Съществуваха само те исвещената вода и присъствието на туристите  нямаше никакво значение...това е една от най грабващите гледки ,които съм виждала в живота си...Застинах там в продължение на  час..изобщо не исках да виждам храма..тези хора ми бяха достатъчни...Когато говоря за Индия,за всичко в нея,за хората,говоря с онази любов и преданост,с онова чувство,което ви обзема  когато сте там и разбирате че е завинаги...В цялата страна се усеща  едно състояние на  душевен мир,който обхваща тялото ти  и не го напуска нито за миг....прекрасно е! Място,което създава такова усещане  в живота ,заслужава поклонът ни!!!!Тръгнахме си.Късно вечерта стигнахме вДелхи.Минахме през офиса на Боби.Той ни прие радушно,разпита ни за всичко.Дадохме страхотни отзиви за мистър Sing ,платихме останалата части помолихме да ни остави мистър Sing за утрешният ден следобеда ,да ни закара на летището и да се сбогуваме с него..Тръгнахме си иотидохме в поредният хотел.Същият  тип 3 етажна сграда,мръсна,пепелива,стаята дупка, в таблата на леглото дращи мишка...но чисти чаршафи и климатик, от какво има нужда един  пътешественик-само от тези 2 неща.!! а след целият душевенекстаз ,които изживях в тази страна..изобщо не ме интересуваше къде ще спя...сърцето ми беше така пълно,така щастливо,така успокоено....,че нищо нямаше значение...легнахме си и заспахме..Презнощта,се събудих обляна в пот и разбрах че климатика е спрял.СъбудихГаби,опитахме да светнем и няма ток!!!! Отварям една скоба да кажа,чев Индия всичко е на генератори и когато се претовари се изключват..адът ни беше пълен..когато казвам това-не преувеличавам нито дума! Беше тъмно като в рог,не можехме да слезем по стълбите да сеобадим на рецепцията,че тока е спрял..и се надявахме да забележат.но понеже стаите с климатик се ползваха само от чужденци(защото бяха тройно по -скъпи) и ние явно бяхме единствените..никoй не си даде сметка.И пещта в която се озовахме не се описва с думи..представете сисауна и я умножете по 100.Аз съм астматик,всяка смяна в температури ивреме ме убива..за минути започнах да се задушавам,защото не мога да понеса горещината и най -вече рязката смяна..почти посинях..Габи се паникьоса,използвах помпите си,но пристъпа не минаваше...за цялототова време да са минали най- много 15 мин..но ми се случвало и за по - малко ,при силен астматичен пристъп да колабирам.Габи взе запалка и тръгна по стълбите,отне му около 10 мин.  да намери момчето и да пуснат генератора...беше  пълен ужас...Аз не съм човек,който се оплаква от нищо..рядко нещо може да ме спре ,стресне или изплаши по време на  пътуване а и в живота..но когато това не зависи от вас сте безпомощни..Втези земи,доста лични премеждия имах,но това по никакъв начин не попречи на силното ми изживяване...Другият ден го посветихме на покупки,разходки из пазарите и се потопихме за последно в битието на индийците...Вечерта дойде мистър Sing и ни закара до летището .Оставихме  муголям бакшиш и му казахме ,да си отиде с тези пари да види семейството  си. Разцелувахме се  и се разплаках...той беше станал част от моето семейство...Спомням си усмихнатото му мургаво лице и леко поклащащата се глава,както само индийците го правят,събраните му ръце и поклонът му....това е последната красива гледка ,която видях от Индия....Излетяхме за дома...седях в самолета,гледах облаците и знаех че тялото ми се завръща,но частица от сърцето ми завинаги е останало в тази омагьосваща земя...../.Индия- моя любов, единствена!

снимки:http://www.facebook.com/#!/album.php?aid=47093&id=100000466174016  н-1,2,3,4,71,72,73,76,77,7879,81